Не, това не е Голямата депресия от 30-те години на миналия век или поне все още не е. Но САЩ са изправени пред сериозни икономически предизвикателства и без изглед за лесен изход. Ситуацията е сходна с проблемите от 1979 г. до 1982 г., когато тогавашния председател на Федералния резерв Пол Волкър се бореше с инфлацията в потребителските стоки. Различното днес е, че инфлационната експлозия е главно в цените на недвижимите имоти и ценните книжа, а не в стоките, предлагани в магазините. Ето как се стигна дотук според списание "Форин полиси" (Foreign Policy):

В началото на т.нар. дотком криза и след 11 септември Федералният резерв намали лихвените проценти до 1%, за да стимулира активността. Това беше и най-ниската им стойност от 1958 г. насам. За последните две години и половина, много след като икономиката е забавила ръста си, лихвените проценти останаха под размера на инфлацията. Така на практика парите са безплатни за банките.

Дълговете на финансовия сектор, на домакинствата и цените на жилищата се удвояват. Банките променят бизнес стратегиите си и вече не просто извършват транзакции между участниците на пазара, а по-скоро търгуват и се впускат в хазартни операции със собствените си или заетите средства. През миналата година сметките, обслужващи този тип операции в едни от най-мощните банки на Уолстрийт - "Ситигруп", "Джей Пи Морган Чейс", "Голдман Сакс" и "Мерил Линч", се раздуха до 1.3 трлн. долара.

Покачващите се цени на жилищата превръщат недвижимите имоти в истински банкомати. През 2000 г. потребителите "изцеждат" от домакинствата си нетна сума от над 4 трлн. долара (без цената на финансирането и инвестициите в жилища). От 2004 г. до 2006 г. тази сума вече надхвърля 7% от частния разполагаем доход. Индивидуалното потребление нараства от нормалните си нива от 66-67% от БВП до над 72% от БВП на САЩ през 2007 г., което е исторически максимум.

Дефицитът по текущата сметка на САЩ нараства с над 4.9 трлн. долара за последните седем години заради огромния внос на всякакви потребителски стоки и горива. Според aмериканските икономисти, включително Бен Бернанке, настоящият председател на Фед, светът ще може да абсорбира долари през следващите поне 10-20 години. Те обаче грешат.

Доларовият потоп засяга всички рискови активи. При толкова много хора, които са се възползвали от евтините заеми, най-рисковите ипотеки носят съвсем малко по-високи лихви, отколкото държавни ценни книжа с най-нисък риск. Фондовете за дялово инвестиране задлъжняват все повече в преследване на висока печалба. Погълнатите компании също товарят портфейлите си с дългове, за да си гарантират по-високи дивиденти.

Агресивните инвеститори наливат огромни суми в хедж фондовете и по този начин изкуствено генерират висока възвращаемост, залагайки парите, взети назаем. За да максимизират доходността си, хедж фондовете също гравитират около най-рисковите ипотеки и ценни книжа, които са структурирани в т.нар. CDO (collateralized debt obligations) инструменти. Точно те подриват и моделите за оценка на риска и на банките. В края на 2006 г. високорисковото кредитиране става нормална практика при отпускането на ипотечни заеми.

Пенсионните фондове по принцип не могат да инвестират в рискови инструменти. Затова банките с мълчаливото съгласие на агенциите за кредитен рейтинг създават структурирани елементи, които само привидно са безопасни. Пример - над 80 млн. долара под формата на CDO, гарантирани със 100 млн. долара рискови ипотеки, няма да доведат до загуби, докато делът на лошите ипотеки не надхвърли 20%. Агенциите за кредитен рейтинг поддържат високите си оценки за тези инструменти. От гледна точка на инвеститорите рискът им е равен на американските държавни ценни книжа или най-добрите корпоративни книжа. За голяма своя изненада инвеститорите откриват, че след като делът на лошите ипотеки започва да расте, пазарната цена на CDO инструментите бързо пада, въпреки че все още няма реални загуби и фалити.

Изведнъж миналото лято вече никой не може да си получи вземанията, а на пазарите настъпва хаос. Фед отговаря с над 1 трлн. долара, отпуснати за ново ипотечно кредитиране. В допълнение цените на жилищата падат главоломно. Проявяват се първите сигнали за рецесия. Рисковите активи се сриват.

Анализатори от "Голдман Сакс" наскоро обявиха, че общите загуби от цялата бъркотия възлизат на 1.2 трлн. долара. Най-чистото решение в случая ще е регулаторите да накарат банките да направят преоценка на активите си до реалистични нива. Това според американското законодателство е постижимо за 3 месеца. Преоценката по всяка вероятност ще остави много банки с почти унищожени активи. След като няма вероятност нови частни капитали да запълнят дупката, правителството ще трябва да изиграе ролята си на основен кредитор.

Но какво остава за домакинствата, които не могат да плащат ипотеките си? За тях САЩ ще трябва да подготви сериозни изменения в законодателството си по отношение обявяването в несъстоятелност, фалит и неплатежоспособност.