Богатите стават все по-богати и го правят все по-бързо. А ако искат да попаднат поне сред първите 50 герои на Уолстрийт, трябва да се преборят с блъсканицата на вратата, през която пускат само ако покажат в джоба си поне 210 млн. долара чиста печалба за годината.

Това е изводът на впечатляващата с данните си годишна класация на най-печелившите мениджъри на хедж фондове на Нюйоркската фондова борса за 2007 г., публикувана тази седмица от списание "Алфа" (Alpha Magazine).

Ако едно средно американско семейство е спечелило за годината 60 500 долара, то номер едно на финансовите акули Джон Поулсън си е докарал 3.7 милиарда долара. Докато домакинства, инвеститори, банки и компании губят стотици и стотици милиарди, а най-голямата в света икономика се срина в рецесия, той е успял за 12 месеца да увеличи състоянието, което управлява, с 15 млрд. долара до $32 млрд. Печалбата на всичките 50 класирани богаташи възлиза на 29 милиарда долара.

"В това няма нищо незаконно, но то безспорно е грозно", коментира Уилям Грос, старши инвеститор във фонда Pimco. Което пък кара мнозина анализатори да прогнозират затягане на регулаторните режими, за да няма чак такива шокиращи масовата публика данни. Стъписани са били дори авторите от списанието, които са свикнали да пишат за много, много богати хора и никога не забравят, че все пак основният закон на борсата е да се правят колкото може повече пари.

Всъщност за пръв път от 1928 г. насам играчи на Уолстрийт печелят толкова невъобразимо много само за една година. Топ 5 е съставен само от мениджъри с печалба от над 1 милиард. Първите 25 са спечелили средно по $892 млн., докато само преди година тази сума е била $532 млн., или с 68% по-малка.

При изчисляването на печалбите на богаташите "Алфа" отчита дела им в комисионите за управление, които получават фондовете им, и прираста на собствения им капитал. Обикновено фондовете взимат 2% от стойността на активите и 20% от получения приход (макар да има случаи и на 43%). Авторите изключват приходи от продажба на компании или от предлагане на акции на борсата, от които също се правят още милиарди.

Победителите на тазгодишната класация са там, защото още от 2005 г. са играли срещу пазара на високорискови ипотечни облигации (т.нар. subprime). Лидерът Поулсън е докарал фонда си Paulson & Co до доходност от 550.8%. Благодарение на това, че не само е предвидил кризата, но и е събрал активи, които би трябвало да пострадат най-много. Само за 10 месеца фондът заработи над 12 млрд., а в края на годината - 15 млрд. долара. За първите девет месеца събраната комисиона за управление е 2.7 млрд. долара.

За Поулсън работи като консултант бившият председател на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан, когото сега критикуват, че с решенията си е положил основата на днешната криза. Личната печалба на шефа на хедж фонда е четири пъти по-голяма от сумата, за която бе купена засега най-емблематичната жертва на краха - "Беър Стърнс", в която впрочем в миналото той е бил управляващ директор.

Номер 2 в класацията е Джордж Сорос, в чиято биография с огнени букви е изписана печалбата от 1 млрд. долара през 1992 г., когато успешно игра срещу британския паунд. Преди време той се пенсионира, но като надуши, че водата на световните пазари се размътва, миналото лято веднага се върна начело на Quantum - фонда си от 17 млрд. долара, за да "лови" пари. За 2007 г. той постигна доходност от почти 32% и така натрупа още 2.9 млрд. долара.

Доходност от 73% отчита третият в тазгодишната класация (и номер едно през 2006 г.) Джеймс Саймънс. Бившият разбивач на секретни кодове за Пентагона използва сложни компютърни модели за търговия и това със сигурност му е помогнало да спечели 2.8 млрд. долара през 2007 г. Дори новаци като Филип Фалконе (неговият Harbinger Partners бе основан през 2001 г. с 25 млн. долара, а днес управлява 18 млрд.) постигна доходност от 117% и това го издигна до четвърта позиция с лична печалба от 1.7 млрд. долара.

Класацията се възприема и като символ на растящото неравенство в разпределението на богатството в Америка. Според Джерард Бърнстейн от Института за икономическа политика във Вашингтон пропастта е най-голямата от 1928 г. насам, когато същото съотношение от националния доход в САЩ - 23%, са отишли в ръцете на 1% от населението. "Приликата с 1928 г. е и заради това, че и сега имаме огромни разлики в богатството, съчетани с клетви за голямата полза от свободния пазар, който обаче вкара всички в истинска финансова буря", коментира Бърнстейн за в."Гардиън".