През следващата година, ако всичко върви по план, Саудитска Арабия ще започне експлоатацията на най-голямото петролно находище в света. От 70-те години на миналия век подобен обем не е включван в световната енергийна система.

В резултат на пускането в работа на комплекса Кхурайс, който по площ е равен на половината щат Кънектикът, доставките на петрол на световните пазари ще се увеличат с около 1.2 млн. барела на ден.

В условията на всекидневно повишаване на търсенето и неголемият брой нови големи находища цените на петрола ежедневно обновяват рекорди.

Този проект, обаче илюстрира и мрачната страна на ситуацият на енергийния пазар. Дори Саудитска Арабия, където се намират една четвърт от известните в света запаси петрол, епохата на "евтиния" и лек за добиване петрол приключи, коментира в обширен материал "Уолстрийт джърнъл".

За да усвои находището държавната петролна компания Saudi Arabian Oil Co., по-известна като Aramco, ще трябва да стартира най-големия проект в историята си.

Петролният гигант е започнала мащабна инвестиция в размер на $15 млрд. за петролопроводи, сондажи и др., което превръща проекта в един от най-големите, осъществявани в последно време в света.

Освен това пристъпвайки към разработване на Кхурайс, Aramco разпечатва един от последните си гигантски резервоари. След това него на Рияд остава единствено гигантското находище Манифа в шелфа на Персийския залив, което е още по-трудно достъпно.

Останалите петролни запаси на кралството са малки или стари полета.

"Кхурайс и Манифа са последните два гиганта в Саудитска Арабия. Вероятно ще открием и други находища от по-малък калибър, но след тези две ще ловим само дребна риба", е коментирал пред изданието бившият вицепрезидент на Aramco, отговарящ за откриването на находища Садат ал Хусейн.

Проектът Кхурайс стои в центъра на отчаяните опити на Саудитска Арабия да посрещне естественият спад на добива на петрол, като при това да запази статута си на световен спасител на доставките на петрол.

За да се случи това Aramco се опитва да увеличи добивите си от 11 млн. барела петрол до 12.5 млн. барела на денонощие.

Само преди няколко години саудитски чиновници коментираха, че ако се наложи могат да увеличат добивите до 15 млн. барела и да задържат това ниво десетилетия, н в последно време дават ясни сигнали че ще спрат на ниво 12.5 млн. барела. През миналия уикенд саудитският министър на петролната индустрия Али Наими коментира пред лондонското отраслово издание Petroleum Argus, че по оценки Рияд към 2020 година доставките на алтернативни енергийни източнци ще понижат необхдимостта от доставки от кралството.

В същото време призовават Рияд да увеличи добива тъй като светът се задъхва от ръста на търсенето на петрол, а Международната енергийна агенция прогнозира, че към 2015 година търсенето ще достигне 99 млн. барела на ден при 87 млн. в момента.

При производители като Мексико, Венецуела, Русия и Северно море добивите се понижават или остават без промяна.

В момента саудитската петролна компания е съсредоточила вниманието си върху гигантското находище Гауар, което по производителност надвишава значително всичките известни находища в света и от момента на откриването си през 1948 година осигурява преобладаващата част от саудитския петрол.

Благодарение на интензивните сондажи и нагнетяването на вода за увеличаване на натиска под земята, Гауар осигурява над 5 млн. барела на ден – малко над половината от саудитския износ и почти 6 процента от световните обеми на производство на ден.

В петролните кръгове се изказват сериозни съмнения, че Саудитска Арабия ще е в състояние да преодолее множеството геологични и други проблеми и да нареди Кхурайс на четвърто място по добив след Гауар и две находища в Кувейт и Мексико.

Геолозите на Aramco откриха находището, разположено на около 60 мили западно от Гауар през 1957 година. През 1959 г. временто е въведено в експлоатация, след което е замразено.

По време на петролната криза от 1970 година отново започват сондажите и към 1981 година достига пикът на производството – примерно 150 хил. барела на денонощие. Малко по-късно Aramco отново го закрива.

Първите оценки са че Кхурайс е нов Гауар, но малко по-късно се оказва че това не е точно така.

Единственият начин находището да бъде реанимирано е нагнетяването на морска вода. Нагнетяването на природен газ се изключва, тъй като в кралството непрекъснато нараства търсенето на газ за производство на електроенергия.

Комплексът разполага с две находища-сателити Абу Джифан и Мазалидж, които се намират на юг. За разработването н трите находища ще е необходимо д се построят водопроводи дълги над 120 мили за морската вода, необходима при добива.

В течение на изтеклите 20 месеца Aramco направи над 2.8 млн. триизмерни фотографии на подземните пластове, което е най-мащабното заснемане в историята на компанията.

За да се справи с ниското налягане Aramco планира да нагнетява в подземните структури около 2.4 млн. барела морска вода на ден, т.е. два барела вода за всеки барел петрол, който ще бъде добит.

За това, че всичко ще мине добре има достатъчно съмнения. В последно време Aramco постоянно се сблъсква с ръст на разходте и изоставане от плана. През 90-те години за увеличаване на производствените мощности само с един барел на ден трябваше да се инвестират примерно $4000. Огромният проект Шайбах, добивите от който започнаха през 1997 година струваше инвестиции за около $2 млрд., увеличавайки добивите с 500 хил. барела на денонощие.

Днес по оценки на експертите увеличаването на мощностите с един барел ще струва на компанията примерно $16 хил.

Находището Хурсания, което трябваше да заработи в края на миналата година и да увеличи добивите с половин милион барела на ден ще стартира най-рано в края на тази година.