Средногодишно в България се реализират между 100 и 150 яхти, каза за "Дневник" собственикът на "ЛЗ яхтинг" (LZ yachting) и председател на Българската асоциация на яхтените пристанища (БАЯП) Лъчезар Братоев. Според него едва няколкостотин са българите, които в момента притежават плавателен съд. В същото време световната практика сочи, че между 1.5 до 3.5 процента от населението на една страна с излаз на море имат лодки. Въпреки че интересът към яхтения бизнес се увеличи в последните няколко години, страната ни изостава драстично от световните тенденции в търговията с яхти. В момента основният обем продажби се реализира от три компании - "ЛЗ яхтинг", "Венид яхт" и "Яхтинг.бг".

Тази година за пръв път "ЛЗ яхтинг" участва в специализираното яхтено изложение Romanian Boat Show. По този начин заявихме присъствието си на пазара в северната ни съседка, уточни маркетинг мениджърът Ирена Добрева. Изложението, което се провежда за трета поредна година в Букурещ, се състоя между 7 и 11 май. Компанията, която е позната повече като представител на ветроходните яхти на немската марка "Бавария" (Bavaria) за България и Румъния, е продала 11 яхти през 2006 г. и 42 през 2007 г. Очакванията ни са, че през 2008 г. пазарът ще се утрои, коментира Братоев.

Основният проблем в бранша е драстичното изоставане на инфраструктурата и липсата на модерни яхтени пристанища. Така много потенциални клиенти се отказват от покупката на плавателни съдове. В момента у нас има едва две "чисти" яхтени марини, които предлагат комплексно обслужване. Това са "Златни пясъци" и "Марина Диневи" в Св. Влас. В най-скоро време към тях ще се присъединят Созопол и Балчик. Относително удобни за приставане, но без да предоставят пълния набор от задължителни услуги, са още няколко яхтени пристанища като Несебър, Поморие, Варна, Китен, Бяла и Царево. След приключване на ремонта и обновяването на пасажерските места на Морска гара Варна също се очаква да има повече услуги и лодкостоянки за яхтсмените.