Само 6-7 къщи на всеки 100 са със застраховка срещу земетресение
Само 6-7 къщи на всеки 100 в България имат застраховка срещу земетресение, каза Евгени Гуренко, главен застрахователен специалист в Световната банка (СБ) по време на семинар за катастрофичното застраховане в Боровец.
Според оценки на СБ едно голямо земетресение (такива, каквито се случват на 250 години) на България ще й струва 18% от БВП на страната или повече от половината от бюджета, каза Флориан Фихтл, регионален мениджър за България на СБ. В момента държавата има отделени и предвидени за покриване на щети от природни бедствия около 31 млн. долара, каза още Фихтл. По думите му при големи природни бедствия ще са необходими 24 фонда всеки с толкова средства в него.
На 5 млрд. евро биха възлезли икономическите загуби в София при голямо земетресение, а щетите, нанесени на жилищни имоти при такова бедствие, ще бъдат 175 млн. евро.Създаване на регионален катастрофичен пул за региона на Югоизточна Европа, в които да се включат 10 или 15 страни представи като модел Евгени Горенко. По думите му за малките страни в Европа създаването на собствени пулове е много неефективно. Включвайки се в този пул, отделните страни ще избегнат необходимостта от въвеждането на задължителна застраховка срещу природни бедствия. Вариантът, разработван от СБ, предвижда застрахователните компании да предлагат застраховката в съответните страни, след което полиците да се отнасят към пула, а той от своя страна да ги презастрахова в изгражданата в момента от банката презастрахователна компания със седалище в Швейцария.
Покритието на полицата ще бъде по-разширено - ще включва земетресение, наводнения и свлачища, като освен жилищни сгради ще обхваща и щети, нанесени на оборудване на малки и средни предприятия. Цената на полицата ще се определя чрез риска за всяко жилище и предприятие. Ще отправим и искане правителството да въведе изискване при ползване на ипотечен кредит да се заплаща от клиента допълнително и за риск в случай че жилището се намира в застрашен район, каза още Горенко. Така ще бъде гарантирана и сигурността на банките, посочи той. Предлаганата от СБ схема е с полузадължителен характер на застраховката и държавата също ще трябва да се присъедини, допълни Горенко.
Той посочи още два варианта за катастрофичен пул. Според единия водеща е ролята на застрахователите, премията се определя според рисковите фактори на жилището, а лимитът на обезщетение е между 40 и 60 хил. лв. Третият вариант, които Горенко посочи, е този на Асоциацията на българските застрахователи, според които вместо задължителна застраховка се въвежда допълнително плащане върху имотния данък. Представители на застрахователите не пожелаха да се ангажират с коментар кой вариант предпочитат.
Да започне формирането на катастрофичен застрахователен пул или фонд чрез натрупването на средства в него предложи Румен Гълъбинов от името на "Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове". Средствата във фонда ще могат да бъдат инвестирани в активи като ДЦК, облигации, банкови депозити с цел увеличаването им, посочи той. Държавата може да служи като гарант, че обезщетенията ще бъдат изплатени.