Искате ли да сте един от онези модерни жители на Европа, които използват интелигентни системи за отопление и осветление и командват електроуредите у дома си от разстояние? Като например да включите парното един час, преди да се приберете. Или да настроите фурната така, че като пристигнете от работа, печеното да е готово за сервиране. Тогава забравете IPv4 и преминавайте към най-новата версия интернет протокол - 6-а. Срокът е до 2010 г.

Горе-долу така звучи обявената тази седмица нова инициатива на Европейската комисия. Плановете на ЕК са до 2010 г. 25% от европейците да преминат към най-новия интернет протокол (IP), познат като IPv6. Това на практика означава, че за по-малко от две години една четвърт от представителите на индустрията, публичната власт и дори на домакинствата трябва да приемат

последната, шеста, версия интернет протокол.

Комисарят по въпросите на информационното общество и медиите призова директно държавите членки да направят всичко необходимо IPv6 да намери широко приложение в държавната администрация и индустрията. В официалното си съобщение ЕК призовава страните членки да мигрират към IPv6 своите собствени мрежи, уебсайтовете, които използва публичният сектор, както и услугите на електронното правителство. Комисията също обещава да осигури достъп до своя официален сайт чрез най-новата версия до 2010 г.

"Ако искаме европейците да използват най-новите интернет изобретения като интелигентни етикети в магазини, фабрики и летища, интелигентни отоплителни и осветителни системи, които спестяват енергия, мрежи в автомобилите и навигационни системи, ние вече се изправяме пред хилядократно нарастване на нуждата от IP адреси", каза Вивиан Рединг.

Четвъртата версия интернет протокол, която се използва от 24 години (от 1984 г.) и в момента е с капацитет да осигури малко над 4 млрд. интернет адреса. Към днешна дата експертите изчисляват, че са останали не повече от 700 млн. свободни адреса. Това означава, че 84% от общия капацитет вече е запълнен и остават около 16% адреси, достъпни за нови връзки.

Ако спекулативно се опитаме да си представим броя на интернет базираните услуги и нарастващото търсене, можем да очакваме

интернет адресите да свършат

още утре. Това обяснява и бързането на Европейската комисия.

С лимитирания си обем адреси IPv4 не може да обезпечи очаквания растеж услуги, базирани в мрежата. За разлика от новия протокол IPv6, който на практика предоставя неограничен брой интернет адреси. Или както образно представи капацитета на IPv6 Вивиан Рединг: "IPv6 осигурява повече адреси в киберпространството, отколкото са песъчинките по световните плажове."

До този момент данъкоплатците в Европейския съюз са инвестирали 90 млн. евро за изследователски проекти в областта на новата 6-а версия интернет протокол. GEANT, Европейската изследователска мрежа, в която участва и България, е напълно съвместима с IРv6. Това прави Европа лидер по брой използвани IРv6 адреси в сравнение с другите региони в света.

Това не се отнася за публичния интернет обаче. В световен мащаб Япония в лицето на компания NTT вече разполага с публична IPv6 мрежа. Домакинът на олимпийските игри тази година, Китай, също планира да предложи мрежи, съвместими с IPv4, но и с IPv6. В Съединените щати пък IPv6 е едно от изискванията на правителството за участие в обществени поръчки. Европейската комисия обяви, че държавите членки също трябва да въведат такова изискване, за да насърчат и ИТ индустрията.

За пропагандата на миграцията към IPv6

Европейската комисия разчита и на най-влиятелните уебсайтове на Стария континент. Комисарите отреждат водеща роля на онлайн медиите и очаква поне 100 от значимите сайтове и радио- и телевизионни оператори до края на годината да потвърдят своя ангажимент към инициативата на ЕК за ускорено въвеждане на новата версия интернет протокол.

Като цяло наблюдателите са единодушни, че IPv6 е критичен елемент за изграждането на електронна Европа. Другият критичен елемент е наличието на broadband инфраструктура. Няма съмнение, че двата елемента трябва да се развиват паралелно, за да е гарантирано развитието на онлайн базираните услуги. В този аспект можем да цитираме един доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), публикуван тези дни.

Броят на потребителите на широколентов интернет в страните от OECD е достигнал 235 млн. към декември 2007 г. В проценти това означава 18 на сто увеличение в сравнение с декември 2006 г. Отличничките, които могат да се похвалят, че на всеки 100 потребители над 30 ползват broadband, са Дания, Швеция, Холандия, Норвегия, Швейцария, Исландия, Финландия и Корея.

Докладът на OECD отличава три страни за най-висок растеж на глава от населението. През изминалата година повече от 5% от жителите на Люксембург, Германия и Ирландия са започнали да използват широколентов интернет. Като цяло Съединените щати остават страната с най-много потребители и най-добре развит broadband пазар с близо 70 млн. потребители.