Обвинения за източване на "Кремиковци" през годините има много. Дейността на дружеството дори стана обект на прокурорска проверка, а правителството като акционер вкара в компанията свой специален представител, който да следи изгодността на договорите за доставка и пласмент. Засега не е ясно какви са резултатите от дейността на държавните органи, но документи, които бяха показани на "Дневник" от близки до процеса на продажбата на комбината лица, показват огромна задлъжнялост на "Кремиковци" към компании, които са ключови контрагенти на комбината от години.

Отношенията между "Кремиковци" и сегашния му собственик "Глобал стийл холдинг" започват малко преди Прамод Митал да придобие "Финметалс холдинг" (мажоритарния акционер в "Кремиковци"). На 18 юли 2005 г. комбинатът сключва договор за покупко-продажба на стоманени изделия с "Глобал стийл холдинг България", за който подробности не са съобщени. По този начин "Глобал стийл", преди да стане собственик на комбината, вече е посредник при пласмента на продукцията.

Това става ясно от договор за доставка на стоманени изделия, сключен на 16 юли 2005 г. между "Глобал стийл" и британската компания "Стемкор", и още едно подобно споразумение, сключено с германското дружество "Залцгитър". Тези дружества отпускат и първоначалния кредит за близо 150 млн. долара, с който Прамод Митал се разплаща с Валентин Захариев и покрива някои други разходи.

Около 9 месеца по-късно (на 20 април 2006 г.) "Кремиковци" влиза в преговори за прекратяване на договора си с "Глобал стийл". При тях "Кремиковци" се задължава да плати на собственика си 126 млн. щатски долара за предоставеното от него право комбинатът директно и без посредничество да търгува със "Стемкор" и "Залцгитър". Същия ден за първи път става ясно, че на 18 юли предната година са сключени и два договора, според които "Глобал стийл" ще предоставя на "Кремиковци" управленски и технически услуги.

На 27 април отново от официално съобщение се разбира, че всеки от договорите е на стойност 62.4 милиона щатски долара. Предложено е още общото събрание на акционерите да одобри анекси към тези договори, предвиждащи авансово изплащане на задълженията по тях с отбив от 20%, или за всеки от тях "Кремиковци" да плати по 49 млн. долара, с което дълговете да се покрият окончателно. Ден по-късно обаче вносителят на предложението "Финметалс холдинг" го изтегля от дневния ред на общото събрание.

Почвата за тези плащания се подготвя месеци преди това. На 9 март 2006 г. за първи път се споменава за намерения за емитирането на облигации, с които да се финансират инвестиции и изплащане на дългове на комбината. На 17 март става ясно, че ще има общо събрание, на което точка от дневния ред е даване на разрешение за сключване на сделки във връзка с осигуряване на финансиране за "Кремиковци". На 4 май договорът за емитиране на облигациите вече е сключен (виж карето). От тях "Кремиковци" плаща на своя собственик 99.92 млн. евро за възможността директно да търгува със "Стемкор" и "Залцгитър". В момента именно тези облигации и претенциите на държателите им са причината да се готви смяна на собствеността в "Кремиковци".

За емитирането на облигациите е нужно съгласието на държавата и тя го предоставя. Харченето на набраните средства обаче става с решение на управителния съвет, за което той е овластен на същото общо събрание, а правителството, което държи 25% от акциите на комбината, и миноритарните акционери разбират за какво са използвани парите едва на 30 юни миналата година, след като принципалът на държавния дял - Министерството на икономиката и енергетиката, изисква съдействие от съда.

Междувременно на 6 декември 2006 г. става ясно, че "Кремиковци" има сключен договор за кредитна линия със "Стемкор" в размер на 40 млн. щатски долара. Тя е предназначена да финансира купуването на суровини, но управителният съвет предлага размерът й да се увеличи до 60 млн. долара и на 25 януари 2007 г. общото събрание дава съгласието си.

Според докладна записка от синдиците в комбината (виж карето) в момента въглища и руда се доставят преимуществено от "Стемкор". Количествата са сериозни, като на всеки два дни идват около 5000 тона въглища и около 1500 тона руда. Въпреки че плащането е предварително, британската компания изисква подписването на анекси, които завишават доставната цена на суровините, с цел разликата да се използва за погасяване на стари задължения.

Според синдиците "Кремиковци" признали размер на тези задължения 40 млн. щатски долара, докато претенцията на "Стемкор" е била за 68 млн. долара. Когато обаче представителят на държавата в комбината Велин Филипов поискал заедно със синдиците договора, по който се урежда доставката на руда и въглища от "Стемкор", се оказало, че никой в "Кремиковци" не го е виждал. Бивши мениджъри в "Кремиковци" обаче предоставиха на "Дневник" проектоспоразумение между комбината и "Стемкор" за признаване на стари задължения в размер между 40 млн. и 68 млн. щатски долара, произлизащи от договор за заем, сключен на 26 януари 2006 г. Целта на споразумението е и да се сключи особен залог на машини и оборудване с цел да се гарантира вземането на кредитора.

За "Дневник" Велин Филипов потвърди, че британците са били сред основните доставчици на комбината, но доставките са прекъснати. Причината е, че като гаранция за изпълнение на задълженията "Стемкор" са изисквали залог на готовата продукция при много ниски цени.

Филипов заяви, че наистина е имало проект за подписването на такова споразумение, което обаче е пропаднало поради факта, че от неуредиците при вписването на новия управителен съвет и изпълнителния директор не е имало кой да подпише договорите. Причината е и в категоричното противопоставяне на държавата, защото по този начин един частен кредитор се нареждал с приоритет пред "Булгаргаз", НЕК и БДЖ.

Бившият изпълнителен директор на "Кремиковци" от времето, когато комбинатът беше все още държавна собственост - Лилян Вачков, обясни, че "Стемкор" от десетилетия е имал бизнес отношения с "Кремиковци", но никога не са били за големи количества продукция. Източници на "Дневник", запознати с бизнеса на комбината след купуването му от Митал, обаче заявиха, че към края на миналата година британците вече са един от основните потребители на кремиковска продукция.

За ниските цени, по която тя се реализира, пък сигнализира и икономическият министър Петър Димитров още през зимните месеци на тази година. През март обаче той не можа да обясни как представителят на държавата в надзорния съвет с години не е забелязал неизгодните сделки.

По информация на "Дневник" има второ подобно проектоспоразумение с почти сходно съдържание, но контрагент и кредитор по него е индийската държавна "Стейт трейд корпорейшън ъф Индия". В него става въпрос за признаване на задължения към азиатската компания в размер на 189 млн. щатски долара и подписване на договор за особен залог на машини и оборудване. Причина за възникването на дълга към индийската компания пък бил договор за покупко-продажби, подписан между кредитора, "Кремиковци" и "Глобал стийл холдинг".