Повечето от новите страни-членки на ЕС, сред които и България, засега се справят добре в условията на глобалната финансова криза, но предизвикателствата могат да се появат по-късно тази година. Това стана ясно днес от презентацията на старши икономистът на Световната банка (СБ) Ивайло Изворски за изводите от редовния полугодишен доклад на институцията за развитието на ЕС10 (новите страни-членки без Малта и Кипър). Високата инфлация, нарастването на дефицита по текущата сметка и задлъжнялостта, затягането на кредитите и отслабването на икономическия растеж на страните от еврозоната изправят новите еврочленки пред сериозни рискове, обясниха експертите на СБ.

Един от основните акценти в доклада, сред авторите на който е и Ивайло Изворски, е именно отражението на кризата върху икономиките на страните-членки на ЕС от Централна и Източна Европа.

Въздействието на световната финансова криза върху еврочленките от региона на този етап е незначително, но до края на годината негативните ефекти може да се проявят и в крайна сметка това ще им коства част от икономическия растеж, предупреждават в доклада си експертите на финансовата институция. Прогнозата на банката за годишния ръст на БВП на тези страни е той да се забави до 5% при 6.2 на сто за 2007 г., като ключова роля за този спад се предвижда да бъде по-слабият ръст на икономиките на страните от еврозоната, които са основен търговски партньор  на ЕС10. Забавянето на ръста на БВП на еврозоната с 1 процентен пункт води до редуциране на растежа на новите еврочленки с между 0.5 и 1 процентен пункт, изчисляват от СБ. 

България е в сравнително благоприятна позиция спрямо страните в региона и особено на фона на представянето на прибалтийските републики, показва още анализът на банката. Тя е сред страните с най-висок икономически растеж в Централна и Източна Европа, след като постигна рекорден 7 на сто ръст на брутния си вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие на годината.

Очакванията са страната до голяма степен да запази темпа на икономически растеж от миналата година, когато той беше над 6%. За сравнение темпът на растеж на БВП на Естония, Литва и Латвия рязко намаля през първите три месеца на годината, като този на Латвия например потъна до под 4 на сто при около 11% за януари-март 2007 г. С подобни драматични размери е забавянето и на останалите прибалтийски икономики.

Страната ни е похвалена и за водената политика на стриктна фискална политика, изразяваща се във бюджетни излишъци.

Независимо от доброто представяне обаче България остава изправена пред опасностите на високата инфлация и дефицита по текущата сметка, чието нарастване заплашва стабилността на икономиката й, се казва в проучването на Световната банка. Тези рискове се отнасят за почти всички страни от региона. Увеличаващата се външна задлъжнялост също заплашва икономическата стабилност, според оценката на анализаторите на СБ.

Инфлацията в България отбеляза десетгодишен рекорд към края на май, като по данни на Националния статистически институт поскъпването на годишна база (май към май предходната година) е 15%, а за последно по-висока тя е била през май 1998 г. - 18.8%. Дефицитът по текущата сметка пък за цялата минала година нарасна до 6.175 млрд. евро или 21.6% от БВП на страната и с това надхвърли повечето очаквания и прогнози.