Повечето от новите страни-членки на ЕС, сред които и България, засега се справят добре в условията на глобалната финансова криза, но предизвикателствата могат да се появат по-късно тази година. Това стана ясно от редовния полугодишен доклад на Световната банка (СБ) за ЕС10 - новите страни-членки без Малта и Кипър, който беше представен в сряда.

Високата инфлация, нарастването на дефицита по текущата сметка и задлъжнялостта, затягането на кредитите, поскъпването на суровините и отслабването на икономическия растеж на страните от еврозоната изправят новите еврочленки пред сериозни рискове, предупреди вч по време на презентацията на изследването Ивайло Изворски, старши икономист във финансовата институция и един от авторите на доклада.

Един от основните акценти в проучването е отражението на световната финансова криза върху икономиките на страните-членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Според експертите на банката въздействието на кризата върху еврочленките от региона на този етап е незначително, но до края на годината негативните ефекти може да се проявят и в крайна сметка това ще им коства част от икономическия растеж. Прогнозата на банката е, че темпът на растеж на икономиките от региона ще се забави до 5% през тази година при 6.2 на сто за 2007 г. Ключова роля за този спад ще има отслабването на

икономиките на страните от еврозоната, които са основен търговски партньор на ЕС10 (65% от износа на тези страни е насочен към еврозоната), предвиждат анализаторите. Според изчисленията на специалисти забавянето на ръста на БВП на еврозоната с 1 процентен пункт води до редуциране на растежа на новите еврочленки с между 0.5 и 1 процентен пункт. Нещо повече, от Световната банка твърдят, че в средносрочен етап финансовата криза ще има още по-голямо отражение върху развиващите се европейски икономики, защото ще накара инвеститорите да преоценят риска пред страни с бърза кредитна експанзия, огромни дефицити и голям външен дълг.

България все пак е в сравнително благоприятна позиция спрямо страните в региона и особено на фона на представянето на прибалтийските републики, според изследването на СБ. Тя е сред страните с най-висок икономически растеж в Централна и Източна Европа, след като постигна рекорден 7 на сто ръст на брутния си вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие на годината. Очакванията са страната до голяма степен да запази темпа на икономически растеж от миналата година, когато той беше над 6%. За сравнение темпът на растеж на БВП на Естония, Литва и Латвия рязко намаля през първите три месеца на годината, като този на Латвия например потъна до под 4 на сто при около 11% за януари-март 2007 г. Подобно драматично е забавянето и на останалите прибалтийски икономики.

Страната ни е похвалена и за водената политика на стриктна фискална политика, изразяваща се в бюджетни излишъци.

Независимо от някои предимства обаче българската икономика остава заплашена от високата инфлация и дефицита по текущата сметка, чието нарастване заплашва стабилността на икономиката й, става ясно от проучването на Световната банка, като тези рискове се отнасят за почти всички страни от региона. Увеличаващата се външна задлъжнялост също заплашва икономическата стабилност на региона, според оценката на анализаторите на СБ.

За да съхрани темпа си на висок икономически растеж експертите препоръчват на България да увеличи производителността си и да подобри гъвкавостта на икономиката си и да повиши заетостта, в това число и на работниците от 55 години нагоре (в това страната постига забележителен напредък и към 2007г. нивото и е вече около 45%). Създаване на подходящи стимули за земеделското производство също би трябвало да е сред приоритетите на страната.

Инфлацията в България отбеляза десетгодишен рекорд към края на май, като по данни на Националния статистически институт поскъпването на годишна база (май към май предходната година) е 15%, а за последно по-висока тя е била през май 1998 г. - 18.8%. Дефицитът по текущата сметка пък за 2007 г. нарастна до 6.175 млрд. евро или 21.6% от БВП на страната и с това надхвърли повечето очаквания и прогнози. България разчита и прекалено много на външни заеми за финансиране на кредитната експанзия, основно в банковия сектор, където местните банки заемат от централите си в чужбина. Към март тази година съотношението на депозитите към кредитите е 122%