Турски търговци предлагат оферти за внос на пшеница и рапица от България, за да попълнят дефицита от слабата си реколта, съобщи Красимир Аврамов, председател на асоциацията на производителите на зърнени култури.

Докато жътвата в България тепърва започва, реколтата в южната съседка вече е прибрана. Офертите към българските производители варират, като за рапицата цената достига 400 евро за тон, а при пшеницата надхвърля 200 евро за тон без ДДС, обясни още Аврамов. Предлагане обаче няма, защото жътвата все още е в началото.

От два дни българските производители прибират рапицата и ечемика, като добивите и качеството са в пъти над миналогодишните. От декар ечемик в Добруджа средно се прибират по 420 кг, в Плевенско - 360 кг, а в Южна България - около 300 кг. Ако няма валежи, производителите очакват реколтата от ечемик тази година да достигне 600 хил. тона, което е двойно повече от миналата година. Търсенето е голямо, тъй като малцовите фабрики в Европа вече се зареждат със суровина. Търговците са заявили оферти за близо 120 хил. тона ечемик, като цените франко дунавско пристанище са 185 евро за тон без ДДС. До черноморските докове цената за тон ечемик е около 168 евро. На производителите зърното се предлага по 330 лв. за тон, съобщиха експерти.

Въпреки по-големите добиви от хлебно зърно, ечемик и рапица търсенето на енергийни култури ще задържи ценовите нива, коментират експерти. Преди да започне прибирането на пшеницата, фермерите се въздържат от прогнози за качество и цени. В същото време нагласата е да не се отстъпва от цени под 350 лв. за тон. Рано е да се предвиди и качеството на житото от нова реколта. "При дъждовно време хектолитровото число на зърното може да падне и това ще понижи хлебопекарните качества", коментира Аврамов.

Очакваната добра реколта от зърно не само в България, но и в цяла Източна Европа обръща прогнозите за растящата инфлация, сочи анализ на Ройтерс. Заради сушата през 2007 г. цените на основните хранителни продукти в страните от региона се покачиха почти двойно за една година. В световен мащаб поскъпването е около 90 на сто.

За да се намали пресата от рязкото поскъпване на храните, банките покачиха и лихвените проценти, като в различните държави от Източна Европа това увеличение е различно. Докато в България от началото на годината основната лихва се покачи с 0.3 на сто, румънската банка го е направила с 2.75 пункта от октомври досега. Унгария, Полша и Чехия също бяха принудени да коригират лихвените нива, които се оказаха най-високи за последните 3-4 години.

Според анализатори от Международния валутен фонд инфлационната преса значително ще бъде омекотена и това основно се дължи на положителните прогнози за добра зърнена реколта в страните от региона.

Отделните източноевропейски държави включват различни стоки в потребителската си кошница, затова и ръстът на инфлацията варира. За една година България отчете рекордна инфлация от 15 на сто. Но само при хранителните стоки увеличението на цените е значително по-високо. Подобна е ситуацията и в Румъния, където средното увеличение на цените е 37.5%.