Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) e проверила само 6.5% от приватизираните дружества на място за четири години, показва доклад на Сметната палата. Той е за времето от създаването на агенцията през 2002 г. до края на 2006 г. Основните причини за занижената ефективност на ведомството са липсата на взаимодействие между отделните дирекции на АСК, недостатъчната квалификация на нейните служители, неосъвременените вътрешни нормативни актове и пренебрегването на проверките на място.

Одитното ведомство е отправило препоръки за отстраняване на пропуските в дейността на агенцията до 10 октомври 2008 г. Дотогава изпълнителният директор Атанаска Бозова трябва да представи отчет пред палатата за взетите в управляването от нея ведомство мерки. Бозова в неделя не беше открита за коментар. Според одиторите на палатата проверките на АСК трябва да се планират въз основа на оценка на риска за изпълнение на задълженията по приватизационните договори. Докладът показва, че е нараснал размерът на неплатените вноски при договорено плащане на части. Констатирано е системно неизпълнение на задълженията от страна на едни й същи купувачи. Една от причините за това е, че в агенцията няма създадена система за оценка на сделките като рискови, което намалява ефективността на извършвания от нея контрол.

Една от основните забележки на Сметната палата е свързана с ненавременната актуализация на вътрешните документи на агенцията. Към момента на проверката те не са били съобразени с действащата в страната нормативна уредба. В същото време във ведомството са били издавани множество актове през различни периоди от време, което е довело до недоброто им познаване от страна на служителите в агенцията и оттам до тяхното неправилно прилагане.

До края на 2006 г. АСК не е имала съвременна информационна система, показва проверката на сметната палата. Във ведомството не е съществувал утвърден ред за сравняване на неустойките и лихвите върху забавените плащания и тяхното счетоводно отразяване. Ревизията е показала също така, че не са били събирани и въвеждани данни в системата за непредставените в срок отчетни документи. Това съществено е намалило вероятността за навременен контрол, което по своята същност е основната цел на създадената агенция.