Недостатъчно модерни и добре оборудвани конферентни зали, ниско качество на обслужването и малко съпътстващи развлечения са пречките, които спъват развитието на конгресния туризъм у нас. Това каза във Варна председателят на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) Анелия Крушкова.

Според нея България може да печели по около 100 млн. долара на година от конферентни прояви. Този сегмент е изключително доходоносен, а за тридневен престой в страната ни всеки бизнес турист оставя средно по около 1500 евро, коментира евродепутатът Биляна Раева.

Статистиката на ДАТ сочи, че през 2006 г. чужденците, които са посетили България с бизнес цел са били 399 хил., но през 2007 г. броят им е намалял до 375 хил. души. Резултатът от първото тримесечие на 2008 г. е обнадеждаващ и показва 100 хил. души, които са участвали в различни конферентни и бизнес прояви. Това е с 20 процента повече спрямо същия период на 2007 г., каза Крушкова.

Основната част от гостите са били от Западна Европа. По правило бизнес-туристите са високообразовани на възраст между 26 и 45 г. Те предпочитат висококатегорийни хотели с минимум 4 звезди, индивидуален подход, добре разработени съпътстващи програми с включени SPA процедури, културни посещения и др., обобщи Крушкова.

България няма разработена програма за подобен вид туризъм, но такава ще бъде изработена в най-скоро време от ДАТ. Специалистите, които са наясно със сектора са твърде малко, а залите, които предлагаме са малки или от среден клас и са съсредоточени основно в София. Техният капацитет е ограничен, а в същото време търсенето в сегмента на конферентния и конгресния бизнес расте, каза Крушкова.

По данни на ДАТ отрасълът "Туризъм" формира над 15 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, но над 75 на сто от приходите в туризма се падат на масовия морски, рекреативен туризъм. Според представителя на "Алтурс" за България и управител на "Сънтурс" Венцислав Танчев, всякакъв друг туризъм извън морския е основно за колорит. Подобно мнение застъпва и Калин Сутев, който е представител на ITS. Интерес към останалите алтернативни форми има, но той е просто за запълване на палитрата от предлагане. Доколкото може да се говори за алтернативни и други форми на туризъм извън морския и зимния (ски), е налице дисбаланс между пожелания и реалност, смята той.

При целенасочена работа за налагане на конферентния туризъм, най-рано след две години България може да разчита на сериозно увеличение на бизнес туристите у нас, смята Крушкова. Причината е, че записванията за големи конгресни и изложбени прояви се правят поне година-две по-рано. Местата за организирне на подобни конференции са мода, непрекъснато се търсят нови дестинации и това е възможността за страната ни да се впише в сегмента, заяви Крушкова.