За да се обърнем към проблемите, свързани с увеличаването на цените на храните, трябва първо да знаем какво причинява това поскъпване. Ще разгледам основните причини за поскъпването на храните и други стоки от 2001 г. насам.

Свидетелствата сочат, че Федералния резерв е основният виновник за инфлацията при стоките. Но вие няма как да знаете това, ако само четете пресата, слушате изказвания от официални лица и от политическата класа. Това не е изненадващо. В крайна сметка, икономическата история до голяма степен е написана от Централната банка. Затова човек трябва да подхожда с известна доза предубеждение към изявленията на официалните лица.

Представете си, че за спукването на балона е виновен бившият председател на Федералния резерв Алан Грийнспан. Той заяви, че е невинен. Нека да погледнем доказателствата.

Какво е балон? Балонът се създава, когато нерешителността на Фед допуска съвкупното търсене да расте прекалено бързо. По-точно, балон на търсенето се получава, когато номиналните крайни продажби значително надхвърлят тренда на номиналния растеж, в комбинация със "умерена" инфлация.

По време на 18-годишното управление на Алан Грийнспан номиналните крайни продажби нарастваха с годишен тренд от 5.4%. Това отразява комбинация от растеж от 3% на реалните продажби и инфлация от 2.4%. Но от този тренд имаше известни отклонения.

Първото отклонение започна малко след като Грийнспан стана председател на Фед. В отговор на срива на фондовия пазар от октомври 1987 г., Фед се обърна към схемата с наливане на пари и създаде балон - през следващите години ръстът на крайните продажби се увеличи със 7.5%, което е доста над тренда. След като видя, че е стигнал прекалено далече, Фед се обърна в друга посока. Последвалото затягане на монетарната политика от страна на Фед предизвика лека рецесия през 1991 г.

От 1992 г. до 1997 г. растежът в номиналната стойност на крайните продажби беше доста стабилен. Но последвалите сривове на някои азиатски валути, руската рубла, фалита на хедж фонда Long Term Capital Managementи бразилският реал станаха причина за нова ликвидна инжекция на Фед. Това доведе до бум на номиналните крайни продажби и причини балона от 1999-2000 г. Това беше последвано от още едно затягане на политиката чрез вдигане на лихвите от Фед, което съвпадна със спукването на борсовия балон и кризата от 2001 г.

Последният голям скок в потреблението беше компенсиран от паричната инжекция на Фед, която трябваше да успокои неоснователните страхове за дефлация през 2002 г. Тогавашният член на Фед и настоящ негов председател Бен Бернанке даде предупредителен сигнал, че американската икономика е заплашена от дефлация, когато на 21 ноемрви 2002 г. публикува забележителната реч "Дефлация: гледайте да не се случи тук" (Deflation: Make Sure it Doesn't Happen Here). Той успя да убеди своите колеги във Фед, че опасността от дефлация е наблизо и дебне. Както каза Грийнспан, "Опитвайки се да установим ценова стабилност, ние се изправяме пред нови предизвикателства и по-специално - това да не позволим на инфлацията да падне прекалено ниско". До юли 2003 г. основната лихва достигна рекордно ниския 1%, където остана в продължение на година. Това стана причина за осигуряване на висока ликвидност и на един огромен балон на търсенето.

По време на управлението на Грийнспан, противно на всичките му твърдения, Фед реагира пресилено на истински и не до там истински кризи и създаде три балона на търсенето. Последният балон всъщност е съставен от много по-малки балони и има влияние върху щастката икономика и днес.

Не е изненадващо, че причината за всички ликвидни цикли беше съпътствана и от слаб долар. Индексът на Фед за валутен курс, премерен чрез външна търговия, е паднал с повече от 26% от 2001 г. досега. Както знае всеки стоков брокер, макар и в различна степен всички стоки се влияят от промени в стойността на долара. Когато стойността на долара се понижи, номиналните цени в долари на международно търгуваните стоки - като злато, ориз, царевица и петрол, трябва да се повишат, защото повече долари са необходими за закупуването на същото количество стока. Следователно, слабият долар е сигнал, че цените на тези стоки ще се вдигнат. От 2001 г., когато доларът започна да се понижава, 55-те стоки, които влизат в индекса на Организацията за храни и земеделие към ООН, "Индекс на хранителните продукти" се е повишил с 132.26%.

Калкулациите по метод, възприет от Фед Далас, индикират силата на връзката между промяната в стойността на долара и цените на стоките. Като изчислим какви биха били цените на различни стоки на 20 юни 2008 г., ако курсът евро-долар беше същият като на 28 декември 2001 г., можем да демонстрираме какво е влиянието на слабия долар върху цялостната промяна в цената на различни стоки от 2001 г. досега. Например, соята е поскъпнала с 281.24% от 2001 г., а приносът на слабия долар за тази промяна е 58.84%. В случая със соята реални фактори като търсенето и предлагането също са оказали съществено влияние.

Цените на живите прасета са в другия край на спектъра. Ако курсът евро-долар беше същия като на 28 декември 2001 г., цената им щеше да е спаднала от 57.05 цента за фунт до 40.62 цента за фунт. В действителност цената на борсово търгуваните прасета на 30 юни 2008 г. беше 71.78 цента за фунт. Следователно приносът на слабия долар към цената на слабите прасета е 211.59%. Приносът надхвърля 100%, защото реалните фактори, които оказват влияние върху цената, щяха да доведат до понижение в цената.

Противно на твърденията на Бернанке, слабият долар е изиграл изключително важна роля за поскъпването на цените на храните и други стоки. Засилване на долара би довело спад на тези цени, които в момента са достигнали небето.

В заключение, бих искал да обърна внимание на цената на петрола - важен ресурс за производството и дистрибуцията на храни. От 2001 г. слабият долар е допринесъл за настоящата цена на петрола с почти 61 долара за барел. Освен силният долар, Стратегическият петролен резерв на правителството може да бъде трансформиран от 'мъртъв' в динамичен ресурс - пазарна сила, която определено ще доведе до поевтиняването на горивата.

Този резерв е отговор на петролното ембарго, наложено от ОПЕК след Арабско-Израелската война от 1973 г. Той се състои от 5 подземни съоръжения за съхранение, издълбани от солни купули, които се намират в Тексас и Луизиана. До 2005 г. капацитета на Стратегическия петролен резерв достигна обем от 727 млн. барела. В момента там се съхраняват 706.8 млн. барела петрол. Това надхвърля повече от два пъти обема на частните запаси. В перспектива, обемът на този резерв би покрил петролния внос на САЩ за 71 дни или 47 дни от общото петролно потребление на страната. На хартия, запасите на резерва са 4.3 млн. барела петрол на ден. Това надхвърля дневния съвместен износ на Иран и Кувейт. Накратко - Стратегическия Петролен Резерв е огромен.

Плъховете от правителството обаче искат само да си стоят върху този огромен запас. Те спорят, че Резервът представлява своеобразно застраховане на страната в случай на криза на национално ниво. Но след като не е уточнено кога тези резерви могат да се използват, в кои случаи ще ни послужи тази застрахователна политика?

Какво трябва да се направи със запасите в Стратегическия Петролен Резерв. Правила за използването им с пазарна обосновка биха го превърнали в петролна банка, която би подсигурила страната с огромни предпазни запасни количества от петрол, генерирайки приходи, които да компенсират разходите на правителството за съхранението. По този начин цената на петрола ще се успокои и ще намали както спот цените, така и фючърсите върху черното злато.

Как би работила тази петролна банка? Правителството ще продава кол опции върху запасите на СПР. То може, да речем, да продава кол опции за декември 2008 г. за цена от 150 долара за барел. Ако цените се вдигнат над това ниво, купувачът на опцията ще може да се възползва от правото на доставка на петрол от правителствените запаси. Ако котировките на петрола никога не достигнат 150 долара за барел, срокът на опцията ще изтече и купувачът няма да получи никакъв петрол срещу нея.

Ако искаме по-ниски цени на петрола (и на храните), можем да ги постигнем веднага като заместим политическите условия за използване на петрол от Стратегическия петролен резерв с пазарни такива.