Мегабрандирането крие неочаквани капани и може да доведе до тотално объркване на потребителите, пише adage.com. Тийнейджърите дори и не предполагат, че имаше време, в което шампоаните за боядисвана коса или за изтощена и тънка коса, или пък за мазна и с пърхот не съществуваха и най-големият лукс за ценителите на козметика бяха продуктите 2 в 1 - т.е. просто шампоан с балсам. Редица проучвания напоследък обаче показват, че колкото повече хората могат да избират, толкова по-голяма е вероятността да останат недоволни от купения продукт и така да променят мнението си за марката.

Специалистите посочват, че в повечето случаи компаниите започват да разнообразяват продуктите си с различни вкусове, цветове или аромати,

когато продажбите им започнат да намаляват

Типичен пример в това отношение е американската компания "Келог" (Kellogg), която предлага 50 вида зърнени закуски, след като преди време е започнала тенденция на спад на продажбите й. Или друг пример с пивоварната индустрия - дори появата на бира с вкус на лимон не може да накара потребителите да изпият по-голямо количество. "Кока-Кола" пък предлага в САЩ 14 различни вида от световноизвестната си напитка, но през последните няколко години консумацията й на глава от населението там непрекъснато намалява. И ако причината за това е, че хората са решили да пият предимно вода или някакви други безалкохолни, то тогава компанията би трябвало да промотира самата кола, а не всичките й разновидности, смятат специалистите.

припомнят специалистите. Първият етап на този процес е представянето на марката и нейните нови качества спрямо останалите на пазара. Продажбите на нито един продукт обаче не могат безкрайно дълго да се увеличават. В един момент търсенето застива и тогава фирмите решават да разнообразят продукта, като предложат нещо ново на почитателите му и увеличат възможността им за избор. Тъкмо това е вторият етап в налагането на брандовете. Третият етап е аналогичен, но тогава вложените средства водят до изграждането на т.нар. мегабрандовете. "Келог" например разшири марката си зърнени закуски Special K, като пусна на пазара със същата марка вафли, шоколадчета и др. "Проктър енд Гембъл" направи от козметичното олио Oil of Olay мегабранд чрез овлажнители, почистващи води и други козметични продукти. Друга марка на "Проктър енд Гембъл" - "Жилет", е вече не само самобръсначка, а серия от козметични продукти за мъже и например предлага 6 вида шампоани и 12 вида дезодоранти. Така обаче в един момент мегабрандовете се превръщат в нещо като Парис Хилтън - известни заради самата известност. Въпросът е докога подобни стратегии биха били успешни за компаниите.

Друг недостатък на мегабрандирането е фактът, че в момента, в който вече наложилата се на пазара марка с основния си продукт започне да разширява предлагането, новите вкусове, цветове, форми и други вариации на стоката буквално изместват първоначалния й образ. Просто на щандовете в магазините няма достатъчно място за всички вариации на всички марки на всички продукти. И нерядко тъкмо основният продукт, заради който клиентите са станали почитатели на определени стоки или компании, се вижда на етажерките все по-рядко, за да могат да бъдат промоцирани новите продукти. Проблемът е обаче, че много по-малко хора ще забележат, ако изчезне бирата с лимон, отколкото ако свърши любимо им просто светло пиво. Според анализаторите, когато големите мегабрандове се състезават, в крайна сметка печели отново по-добрият продукт, а не по-разнообразната марка. Дневник

Точно обратният пример - за намаляване на сериите продукти при брандирането е президентът на "Епъл" Стив Джобс. Преди да стане собственост на Джобс, компанията предлага 40 различни вида продукти. В същото време в производството на компютри компанията има 4 основни линии - Quadras, Power Macs, Performas and PowerBooks, всяка с по дузина различни модела. Джобс обаче решава да отреже производството до точно 4 вида машини, две от които са лаптоп. "Всичко трябва да е просто", обяснява стратегията си Джобс.