- Да, борсата винаги изпреварва реалната икономика и спадът може да предвещава негативни тенденции на макроикономическо ниво. От друга страна, високият ръст, който наблюдавахме през последните години, се базираше на очакванията, че увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) ще надвишава значително темповете в страните от региона. Така че кризата действително сигнализира за наличието на някакви проблеми. Като цяло е ясно, че тя беше предвещана от събитията на международните пазари и от процесите в световната икономика и това няма как да не се отрази в България. Най-лесният пример за това - евтиният долар и силното евро възпрепятстват износа на еврозоната към останалия свят. Както знаем, т.нар. стари членки на Европейския съюз са основен контрагент на България и когато тяхното производство е забавено, това рано или късно ще се отрази и у нас.

- България е засегната най-силно от нарастването на цените на енергийните ресурси. Видяхме, че дефицитът в търговския баланс е причинен основно от тяхното поскъпване. И понеже българската икономика е енергоемка, има риск тези повишени цени да доведат до намаляване на маржовете на публичните компании и свиване на вътрешното потребление, което засега е основен двигател на растежа на брутния вътрешен продукт в страната. От друга страна, по-високите цени на горивата водят до повече приходи в бюджета от акцизи и оттам държавата донякъде може да компенсира неблагоприятните събития от международните пазари и да действа като буфер, който да отблъсква негативни шокове. Но като цяло смятам, че ефектите от кризата няма да бъдат значителни. Българската икономика все още се намира на много ниска база и ще продължи да се развива с добри темпове през следващите години.

- Определено има сектори, които спечелиха. На първо място се сещам за банковата система, колкото и абсурдно да звучи. Тези средства, които бяха изтеглени от взаимните фондове, се върнаха обратно в банките и помогнаха да се увеличи ликвидността им и да нарасне депозитната база. Въпреки че световната криза тръгна именно от банковата система, в България според мен тя й помогна в известна степен. Като цяло от кризата са засегнати почти всички производствени предприятия, транспорта, главно заради поскъпването на енергийните ресурси. Но пък ограничаването на кредитирането не се усеща толкова силно у нас и смятам, че компаниите не са засегнати в този смисъл.

- Според мен очакванията са положителни и всички ги подкрепят. Инвеститорите по-скоро очакват успокояване на пазарите и се надяват посоката да се обърне и да стане положителна.

- Може би в момента сме свидетели на такова обръщане, но факторите не са местни, пак повтарям. Ако бяха местни, ние щяхме да сме си ги решили вече. Действително има и местни - като разпродажбите във взаимните фондове, липсата на активни купувачи и това, че кризата удари повече краткосрочни инвеститори в акции, а не в пари. Има си и локални проблеми, но решението ще дойде отвън. Трендът в България ще се обърне, когато се върнат входящите капиталови потоци. А това ще стане, когато се оправят пазарите в света и се засили интересът към развиващите се пазари, към които все още се числи и българският.

- Нашият анализ показва, че голям процент от акциите са подценени, ако смятаме на базата на различни оценъчни методи. Но има едно основно правило при инвестирането - това, че едно дружество или една акция е подценена, не означава, че тя непременно ще поскъпне, защото има и много други фактори, които определят дали един актив ще повиши своята стойност. Така че от гледна точка на подцененост - да, можем да говорим, че активите са подценени, най-малкото сравнявайки ги със сделки в непубличния сектор на икономиката в България и в региона. Но кога ще има обръщане на тренда е всъщност важният въпрос.

- Това е много хубаво събитие, за съжаление според мен закъсняло с две или три години. Гледам на тази нова възможност в качеството си най-вече на потребител, тъй като взаимните фондове са ограничени откъм къси продажби и маржин покупки, те не са клиенти на тази услуга. Като цяло смятам, че това е стъпка в правилната посока, но чисто технически институциите и посредниците може би не са готови ефективно да я приложат. Затова и не очаквам скоро да има на практика такива сделки.

- Има много технически проблеми, които не са изяснени. На първо място при късите продажби е въпросът дали е осигурен пул от ценни книжа, които да служат като обезпечение. Най-малкото тази първа стъпка все още не е изпълнена от самите инвестиционни посредници. Тук имаме проблем - взаимните фондове, които като цяло са дългосрочни държатели на ценни книжа, биха могли да бъдат заематели на книжа, от които да генерират допълнителен доход. Но наредбата забранява на фондовете да заемат книжа. Мисля, че може да се работи за либерализиране на режима и по този начин ще се даде възможност на фондовете да генерират доход.

Има и други пречки, чисто технически - как ще се следят нещата, всеки посредник до какво ниво е развил услугата. Освен това липсва клирингова институция и може би това е центърът на проблема. Ако имаше една клирингова институция, може би нещата биха тръгнали много по-плавно, а в момента излиза, че всеки посредник си е клирингова къща и няма централна, която да служи като гарант по сделките и така да се посреща насрещният риск. Постепенно обаче очаквам това да се развие.

- Като цяло очаквам те да подобрят ликвидността, което е изключително важно към момента, защото досега наблюдаваме следната ситуация - когато пазарът пада, търсенето отслабва и ликвидността почти изчезва. Когато пазарът се качва, предлагането изчезва и инвеститорите не могат да участват в нарастването, тъй като няма какво да купят. И тук е ролята на новите услуги. Според мен те ще доведат именно до подобряване на ликвидността и нормализиране на пазара, няма да сме свидетели на големи дневни колебания.