Основният недостатък на търговията с компенсаторни инструменти от няколко години - липсата на големи и атрактивни дялове за продажба, беше потвърден и от пакетите от нови 82 дружества, публикувани в последния брой на Държавен вестник. Всички дялове, предложени за приватизация, са под 10% от капитала на дружествата. Освен това в новите предложения за търговия са включени и пакети, с които държавата трябва да задоволява реституционни претенции и които може и да не излязат на пазара.

До момента на пазара са емитирани компенсаторни инструменти за 1.823 млрд. лв., от които 1.234 млрд. вече са използвани в приватизацията. Книжа с номинал от близо 590 млн. лв. обаче все още са в граждани и инвеститори, получени заради реституционни претенции или закупени през борсата, където те се търгуват.

Целта на новия списък, който беше предложен от Агенцията за приватизация, е да компенсира реституционните претенции на част от собствениците на този вид книжа чрез получаване на акции в дружествата. Пакетите обаче не изглеждат особено атрактивни, коментира Развигор Христов, инвестиционен консултант в "КД секюритис". Според него единствената добра възможност за притежателите на компенсаторки е държавата да ги изкупи.

Агенцията тепърва ще определя стойността на дяловете при пускането им на централизирани или неприсъствени търгове, но според анализаторите предлаганото едва ли ще успее да занули значителна част от непаричните средства. Досегашният опит показа, че основна част от компенсаторките бяха използвани при приватизацията на миноритарния дял от БТК срещу непарични средства, както и няколко по-сериозни сделки, сред които тази за ТЕЦ "Варна". Очакванията на притежателите на компенсаторни инструменти бяха срещу тях да се пуснат миноритарни пакети от големи предприятия като Параходство БМФ, "Кинтекс", "Бояна филм". Продажбата на "Бояна филм" вече приключи, без от това да спечелят притежателите на компенсаторки, а "Кинтекс" още чака стратегия за раздържавяване. При БМФ държавата намали от 30 на 3% дела, който ще се продава срещу непарични средства. Той е включен в публикувания в Държавен вестник пакет.

Според други представители на пазара в публикуваните пакети има и атрактивни дружества, които въпреки предложения малък дял могат да окажат положително влияние върху търговията с компенсаторки. Като такъв пример Борислав Ников, член на съвета на директорите на "Статус капитал", посочи "Петрол". Но и според Ников "списъкът е по-скоро за дребни пакети за дружества, които едва ли ще предизвикат силен инвеститорски интерес. Те може би по-скоро са подходящи за допълване на притежавани вече пакети. А към някои предложени дялове интересът би бил по-скоро сантиментален".

Липсата на атрактивни пакети за продажба срещу непарични платежни средства превърна компенсаторките и в непривлекателен инструмент за търговия на борсата, където цената им се движи около 40 ст. за лев номинал. За сравнение, в началото на 2005 г., когато се приватизираше миноритарният пакет на БТК, те достигнаха до 1.1 лв. от номинала, което позволи на доста от собствениците им да вземат дори повече от справедливата им стойност. Един от проблемите според специалистите е и фактът, че компенсаторките продължават да се издават. Подготвените промени в закона, които ще прекратят издаването им, повече от година залежават между първо и второ четене в парламента.