Регулатори от цял свят замразяват продажбите на късо
Търговията на късо с книжа на финансови компании беше забранена в редица страни по света, за да се успокои ситуацията на фондовите борси. Инициативата започна в края на миналата седмица в САЩ. Комисията по ценни книжа и финансов надзор (SEC) забрани за срок от 30 дни късите продажби с акциите на 799 финансови институции. Регулаторът си е оставил вратичка да удължи този срок, ако е необходимо, съобщи "Блумбърг". Веднага след това във Великобритания борсовият регулатор BSA замрази продажбите на късо с 29 финансови компании, като ограничението е за 4 месеца. Оттам вълната премина в континентална Европа, където германският регулаторен орган BaFin наложи забрана на този тип сделки с 11 германски институции, като в списъка фигурират дори акциите на борсовия оператор "Дойче бьорзе". Само часове преди това решение от финансовото министерство обявиха, че Германия няма намерение да налага подобна практика. Във Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Испания и Ирландия частично беше забранена търговията на късо с финансови дружества. В неделя към инициативата се включи и австралийският регулаторен орган ASIC, който за срок от 30 дни забрани подобни сделки с финансови компании.
При късите продажби се сключват сделки с финансови инструменти, които не се притежават от продавача. Търговията на късо носи печалби за инвеститора, когато акциите на дадена компания се обезценяват. Ето защо тази практика се критикува в условията на нестабилност, тъй като може да разруши доверието на играчите в определени дружества. Такива сделки бяха въведени на БФБ - София, преди месец.
Напълно подкрепяме предприетите правителствени и регулаторни мерки за борба с кризата, заявиха в неделя представители на седемте най-развити индустриални страни в света (Г-7). Готови сме да предприемем всички необходими действия, координирани или индивидуални, за да се укрепи стабилността на световната финансова система, увериха финансовите министерства на включените в Г-7 страни.
"Американската банкова система се нуждае от много повече пари", коментира пред "Блумбърг" експертът на "Голдман Сакс" Ян Хациус по повод обявения фонд за 700 млрд. долара. Според Хациус критериите за изкупуване на рискови активи от фонда са твърде високи и реално схемата няма да има ефект върху счетоводните баланси на много финансови компании.
Междувременно компаниите от коренно различни индустрии също предприеха мерки срещу кризата и срива на световните фондови пазари. Само в неделя софтуерният гигант "Майкрософт", производителят номер едно на спортни стоки в света "Найки" и технологичният концерн "Хюлет Пакард" обявиха програми по обратно изкупуване на акции на обща стойност 53 млрд. долара. Книжата на "Майкрософт" от месеци следват низходящ тренд, а тези на "Хюлет Пакард" се търгуват около 12-годишен минимум. Инвестиционната банка "Морган Стенли" пък се съгласи да продаде 20% от капитала си на японската Mitsubishi UFJ.