Сръбското правителство обмисля стратегически бизнес план за развитието на националния си авиопревозвач "Ят еъруеис" (JAT Airways), след като не се появи нито един кандидат за приватизацията на компанията, съобщи SeeNews. Според сръбското икономическо министерство провалената продажба на мажоритарен дял от компанията е вследствие на глобалната кредитна криза и неблагоприятната конюнктура за индустрията на въздушния транспорт.

Очаква се планът за оздравяването на компанията да е готов до 23 октомври, като кабинетът е сформирал работна група с правителствени и индустриални представители, които да предложат мерки за оздравяването на компанията в краткосрочен план и развитието на бизнес стратегия в средносрочен, посочва SeeNews.

Сръбската приватизационна агенция откри конкурса за продажбата на 51% от "Ят еъруеис" през юли на минимална цена 51 млн. евро. За кандидати спрягаха имена като руската "Аерофлот", исладската Icelandair и германската Air Berlin, по информация на АП.

Авиокомпанията отчете 7% ръст на пътникопотока за първите девет месеца на 2008 г. до 1.12 млн. пътници. Въпреки това обаче задълженията й възлизат на 247 млн. евро в края на 2007 г. "Ят" беше национален авиопревозвач на Сърбия с 40 самолета и близо 5 млн. пътници на година. Сега компанията оперира със 17 самолета и обмисля да съкрати 400 служители, да намали зимните си полети, както и да затвори част от представителствата си зад граница. Освен това ще намали още броя на самолетите си, както възнагражденията на ръководството си, по информация на местните медии, цитирани от SeeNews. През юни компанията понижи прогнозите си за очакваните финансови резултати през тази година заради високата цена на горивата. В края на 2007 г. "Ят" отчете нетна печалба от 3.75 млн. евро.

Авиокомпанията е част от големите все още държавни дружества, планирани за мащабна приватизация с раздаване на безплатни акции на сръбското население. Сърбия планира да раздаде безплатни акции на всички пълнолетни граждани в шестте основни свои монопола. Освен "Ят" това са още петролната "Нафта индустрия Србие" (Naftna Industrija Srbije - NIS), енергийната "Електропривреда Србие" (Elektroprivreda Srbije), телекомуникационната компания "Телеком Србия" (Telekom Srbija), международното летище в Белград "Никола Тесла" (Nikola Tesla) и най-голямата фармацевтична компания "Галеника" (Galenika).