Услугите, предоставяни по Закона за обществените поръчки (ЗОП), трябва да бъдат ограничени във времето, каза Диана Хитова, съавтор на един от вариантите на нов закон за обществените поръчки. Във вторник на работна среща в парламентарната икономическа комисия са били обсъдени промените в един от най-критикуваните от Европейския съюз закони. Според предложението на Хитова и група народни представители периодът за предоставяне на услуги като обществени поръчки трябва да е максимум 4 години. В момента няма ограничение за времето. Целта на предложението е да няма пряко обвързване с една конкретна компания.

Едно от главните предложения на народните представители е към агенцията за обществените поръчки да се води сив списък с фирми, които не са били коректни при изпълнението на поръчките досега. Той ще бъде възприеман като забранителен и компаниите, които ще попаднат в него, няма да може да участват в обявените поръчки, обясни Хитова.

"Вече шест дни работим върху промените в закона с цел да го направим възможно най-прозрачен", каза председателят на икономическата комисия към парламента Йордан Цонев. Към момента групата разглежда четири проекта за промяна на закона, които трябва да бъдат обединени в един. Бъдещият нормативен акт се намира между първо и второ четене, като в сряда предстои да бъде обсъден и приет окончателният му вариант в икономическа комисия.

Една от големите промени, предложена след първо четене на ЗОП, е сумата за спиране на изпълнението на поръчката да бъде увеличена от 50 хил. лв. на до 500 хил. лв. Това означава, че компаниите, които кандидатстват, ще трябва да внесат по-малка или равна на тази сума, за да спрат изпълнението на дадена поръчка при обжалване. Решението какъв точно да е размерът на таксата се взима от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е основен орган за обжалване на процедурите по ЗОП.

"Засега няма да настояваме да бъде прието предложението ни да се промени органът за обжалване на поръчките", каза Диана Хитова. Депутатите предлагаха процедурите по ЗОП да бъдат обжалвани пред административните съдилища вместо пред КЗК. Мотивът, с който са се отказали от тази своя идея, е, че това е политическо решение и трудно може да бъде променено.

Според изпълнителния директор на Агенцията за обществените поръчки (АОП) Миглена Павлова към момента КЗК се справя с обжалванията на поръчките в срок и не е необходимо да бъде сменена като първа инстанция за обжалване. Едно от предимствата на ведомството е, че цялата дейност е съсредоточена в един орган, а не както би било в административните съдилища, обяснява още Павлова.

Едно от предложенията на агенцията за обществените поръчки е в новия закон да бъдат увеличени праговете, над които дадена обществена поръчка ще минава по процедурите на ЗОП. Предложението на ведомството е при изпълнение на строителство границата да е вече 2 млн. лв., а не както беше досега - 1.8 млн. За поръчки извън страната тя ще се премести от 5 млн. лв. на 5.5 млн. лв. Със 70 хил. лв. ще се увеличи прагът за възлагане на конкурс за проект по ЗОП според направените предложения. Основният мотив на агенцията за увеличението е регистрираната годишна инфлация в страната.