Законът за обществените поръчки (ЗОП) създава условия да бъдат избегнати процедурите по него дори и след промяната му. Това е възможно, защото и в новия проектозакон няма да бъде институционализирано понятието "разделяне на поръчките", което на практика се забранява със закона, но никъде не е казано какво точно означава. Така всяка поръчка може да се разделя на по-малки поръчки, които да не влизат в обсега на нормативния акт. Към момента реално Агенцията за обществените поръчки е тази, която тълкува дали става въпрос за разделяне или не. За тази цел тя взима решение за всеки конкретен случай, за който е постъпило запитване от възложителите.

В четвъртък промените в ЗОП бяха окончателно приети на второ четене от икономическата комисия в парламента. Нормативният документ трябва да влезе в сила от 1 януари 2009 г. въпреки възраженията на агенцията. Според Миглена Павлова, изпълнителен директор на ведомството, срокът е недостатъчен за разработването на подзаконовите актове и устройствения правилник на агенцията. Без тях реално законът не може да се прилага, обясни Павлова. Председателят на икономическата комисия Йордан Цонев възрази, като каза, че законът трябва да бъде приет възможно най-бързо заради изискванията на Европейския съюз.

Той ще настоява правителството да окаже финансова и техническа подкрепа на агенцията за осъществяването на проекта. От ведомството на Павлова предлагаха законът да влезе в сила от 1 февруари 2009 г.

След второто разглеждане от комисията беше прието предложението на Диана Хитова за лимитиране на обществените поръчки за услуги. Така те вече могат да бъдат възлагани за срок от четири години. Това няма да важи обаче за вече възложените поръчки. Диана Хитова тълкува решението като погрешно, защото ще запази досега регистрираните некоректни практики.