- Бих я нарекъл интересна година, защото ни поднесе повече изненади от миналата. Изненади за това докъде се разпростря и колко дълбоко стигна световната финансова криза и как се отрази у нас. Миналата година едва ли някой очакваше ипотечната криза да доведе до такъв глобален катарзис на финансовата система. Катарзис, защото оттук нататък тя сериозно ще се промени. Ще й отнеме години да намери новата посока, а ние трябва да открием своето място в този процес. Със сигурност трябва да наблюдаваме много внимателно какво се случва навън, защото ако не сега, то след години то може да дойде у нас.

- В период на такива сериозни сътресения анализаторите винаги са щедри на думи и термини. Не бих казал, че виждаме края на инвестиционното банкиране. Него винаги ще го има. Може би виждаме края на една ера от инвестиционното банкиране, в която инвестиционните банки бяха отделени от търговското банкиране и бяха водещите колоси на пазара. В крайна сметка, погледнато по-дългосрочно, в кризата виждаме затваряне на поредния кръг от спиралата на развитие на финансовите пазари и връщане към по-базовите продукти. Банкирането е основно събиране на средства чрез депозити и инвестирането им чрез кредити обратно в икономиката, било то през гражданите или предприятията. Всичко останало е надстройка. Надстройките може би станаха повече, отколкото можеше да издържи системата в САЩ и част от етажите вече няма да ги има в този им вид и обеми. Но това в дългосрочен план ще е здравословно за финансовата система, защото ще се отсеят добрите продукти и играчи. Ще се разчисти и поле за развитие на нови продукти и нови играчи. Като всяко едно пречистване и преболедуване е болезнено, а този път не се разминахме с настинка, преминахме през сериозна пневмония.

- Годината е тежка за сектора. При тези обороти на борсата и намаляващите обеми на активите под управление със сигурност годината няма да е толкова успешна, колкото миналата. Вероятно за някои от играчите в сектора ще е отрицателна като печалба, но в крайна сметка целта на наложените по-високи капиталови изисквания беше посредникът или управляващото дружество да може да поеме тези негативи и последствия от една по-лоша година. Всички сме наясно, че така както има покачване, има и спад. Моментът е противоположен на това, което коментирахме миналата година. Съответно както има спад и криза на пазара, следва да дойде и обратната тенденция с покачване на цените. Оптимист съм в средно- и дългосрочен план, тъй като след всяка криза идват по-добри времена.

- Българската икономика не е достатъчно добре представена на нашия капиталов пазар. Има добри публични компании, но далеч не цялата икономика е застъпена.

Икономиката ни ще забави темпа си. Това е неминуемо при тези сривове на външните пазари и оскъпяване на кредитния ресурс. Прогнозите вече започнаха да го показват. От 7-9% очаквания за следващата година вече виждаме прогнози между 4 и 6%. Освен това заради доста по-сериозната криза в САЩ търговията ще се забави. Страни като Китай ще го изпитат най-тежко, защото те имат огромна търговска експозиция в САЩ.

Колкото до нашия капиталов пазар, не бих желал да коментирам кои сектори ще се представят по-добре и кои не. Производствените сектори винаги са се представяли по-добре в посткризисни периоди, защото производство и консумация винаги има. Техните показатели също ще се влошат, но става въпрос за базово производство, то ще се продава и ще има печалба. Аз лично бих се обърнал към базовите, добре работещи и добре управлявани производствени компании, които произвеждат основно стоки за масово потребление. Има добри перспективи и пред строителните компании, тъй като започват огромни инфраструктурни проекти.

- Изводите са различни. За обикновения инвеститор те са, че няма пазар, който само се качва. Надявам се, че той е наясно с постулата и че няма пазар, който само пада. Според мен най-голямата грешка, която един инвеститор може да направи, е да продава при подобен панически пазар. Това е самоубийство.

Изводите за нас като гилдия са, че кризите на глобалните пазари все повече ще ни засягат. Българският пазар вече няколко пъти беше подминат от глобални сътресения именно заради недостатъчната свързаност, но този път ни се отрази сериозно. Така че оттук нататък българският пазар все повече ще отразява настроенията на външните пазари.

- Инвестиционното банкиране в България се изразяваше почти единствено само в първични публични предлагания (IPO), което далеч не е така на развитите пазари. Но за да има продажба, трябва да има продавачи и купувачи. Тези, които бяха заявили идеята за IPO, са продавачите, а купувачите ги няма. При една такава волатилност и буквално паника на пазара няма кой да пласира IPO. Това обаче не означава, че ще видим IPO отново едва когато индексите се върнат на нива от миналата година. Предлаганията отново ще започнат, когато пазарът се стабилизира, т.е. излезе от състоянието на паника, при което обороти от няколкостотин хиляди лева могат да бутнат индекса с проценти. Аз лично се надявам това да се случи скоро. Кога ще видим ясен и сериозен тренд в обратната посока зависи много от това колко бързо ще се стабилизира състоянието на глобалните пазари. Казвам стабилизира, не възстанови, защото възстановяването на нивата отпреди началото на кризата ще отнеме години. Очаквам стабилизиране на обемите и индексите на нашата група пазари, в частност българския, да стане доста по-бързо, отколкото при развитите. Едва ли някой може да прогнозира кога ще се случи това, но съм оптимист в средносрочен план. Смятам, че в момента цените на някои позиции на българския пазар са изключително добри вследствие на паническа разпродажба и прекратени репо сделки. В средносрочен и дългосрочен план би било успешно да се инвестира на тези нива.

- Както и всички останали планове - трябва да се появят купувачите. В крайна сметка всяко IPO се продава на определена цена, а цената, която беше постигната при някои предлагания миналата година, няма да бъде постигната в следващите две. В следващите една-две години ще видим IPO-та на компании, които са с трезви очаквания и по-добри проекти.

Ще видим IPO-та три до шест месеца, след като пазарът се стабилизира, т.е. вижда се, че сме стигнали дъната и са се появили сериозни обеми на тези дъна. Спокойната ситуация на пазарите през май-юли беше по-скоро лъжовна. Беше ясно, че е затишие пред буря. Тогава се опитахме да повярваме, че нещата в САЩ са се уталожили и страната ще прескочи най-лошото, но по-сериозните анализи показваха, че не е така. Искрено се надявам, че сега, след това по-сериозно прочистване, наблюдаваме последната вълна на кризата, след което пазарът ще се стабилизира на някакви дъна до края на годината и ще видим едни добри обеми на търговия. След което в няколкомесечен хоризонт, надявам се, ще видим обратните трендове на външните пазари и у нас.

- Xetra е достатъчно голяма стъпка и има още много да се направи около усвояването й като възможности. За мен следващата стъпка за нашия пазар е клиринговата система. Нашата система е безкрайно остаряла и което е по-лошо, тя е несъвместима с глобалните системи и с другите пазари, които оперират на Xetra. Кризата рано или късно ще отмине, така че по-добре сега да си напишем домашното, при тези ниски обороти, да направим една добра нормативна база за клирингова система и след това да вземем една нова система.

Според мен борсата трябва да работи и за доразработване на системата си за онлайн търговия COBOS. Платформата трябва да отговаря на съвременните изисквания и след включването на един добър клиринг да може да обслужва и външни сделки, т.е. да стане един удобен инструмент, обслужващ всички играчи на пазара.