Петко Николов: Нямаме убедителни доказателства срещу мобилните оператори

В парламента се подготвя окончателното приемане на промените в Закона за защита на конкуренцията. С тях санкциите за нарушения на антимонополното законодателство сериозно се увеличават, предлагат се и промени в мандата на членовете на Комисията за защита на конкуренцията. За закона и за резултатите от последните проверки на това докъде са стигнали последните проверки на комисията разговаряме с председателя й Петко Николов.
За последната година Комисията за защита на конкуренцията е доста активна по отношение на проверките за картели. Защо започнахте дейността си с проверки и санкции на хлебари, млекари, производители на пилешко и яйца - един раздробен пазар, на който няма монополист? Не е ли това игра на дребно от страна на комисията?
- Не бих казал, че е игра на дребно. Там, където пазарът е силно фрагментиран и действат много на брой дребни компании, трудно може да се говори за злоупотреба с господстващо положение, но усилията на участниците винаги са насочени към уеднаквяване на цените. Затова на тези пазари картелните споразумения са най-чести. Практиката показва, че те обикновено се регулират от браншовата организация. Тя прави общи събрания и помага с антиконкурентни методи за налагане на единни цени на продукти, а това елиминира конкуренцията. Това беше и същността на петте преписки, по които комисията наложи санкции за забранени споразумения.
Проверявате и собствениците на бензиностанции за картелни цени. Кога ще бъдат готови резултатите?
- КЗК се самосезира по отношение на "Българска петролна и газова асоциация" и на всички нейни членове - около 16-17 компании. Повод за производството станаха съмненията, че участниците в асоциацията разпределят пазари и налагат цени на бензините. На този етап все още събираме доказателства, изпратили сме писма до всички компании, след което ще преценим дали се налага назначаване на експертиза. Според мен към края на тази година или в началото на следващата ще приключим проверката и ще излезем с решение.
Защо обаче не сте се самосезирали досега за ценовата политика на "Лукойл", която наскоро масово се обсъждаше в медиите? Каква е политиката ви спрямо компаниите с господстващо положение на този пазар и как ги контролирате?
- Напротив, самосезирали сме се и за ценовата политика на "Лукойл Нефтохим Бургас", за начина, по който те определят цената на продукта, който се предлага в бензиностанциите.
Следим всички пазари, на които има дружества с изявено господстващо положение. В резултат на наблюдения и на сигнали, които получаваме, стигнахме до самосезиране срещу доста такива предприятия. Иска ми се да вярвам, че успяваме да уловим всички възможни форми на злоупотреби на чувствителните пазари и отговаряме на обществения интерес.
Кои са чувствителните пазари?
- В момента без никакво съмнение това е енергетиката. Идва зима и най-важният пазар, на който трябва да се наблюдават действията на монополистите, е енергетиката - енергоразпределителни дружества, топлофикации, тецове. Имаме производство и срещу топлинните счетоводители. Вече стана дума, че в началото на годината направихме поредица разследвания за производството на множество храни.
Всички говорим, че потребителите на мобилни услуги в България плащат едни от най-високите цени в Европа, това излезе и в доклади на Европейската комисия. Проверява ли КЗК има ли злоупотреба с монопол на този пазар?
- КЗК има много производства срещу почти всички големи оператори. Дейността на БТК като оператор с господстващо положение е обвързана с няколко форми на злоупотреби. За 2-3 години сме наложили 7 или 8 санкции - за откaзан достъп до съоръжения, за разлика в цените за взаимно свързване, за предоставянето на ADSL услуги и т.н. По отношение на фиксирания пазар въпреки либерализацията му отпреди 5 г. се оказва, че реално либерализиране не е настъпило.
Има съмнения за ценова координация на мобилните услуги, където операторите вече са три. Дълго време наблюдаваме този пазар, но в момента нямаме убедителни доказателства, а такива са нужни, тъй като Върховният административен съд е прецизен и обикновено отменя необосновани решения. Съмнения има вероятно всеки човек, но на този етап по-скоро нямаме такива доказателства. Секторната политика на този пазар е приоритет на Комисията за регулиране на съобщенията. Тя, доколкото знам, полага сериозни усилия за премахване на възможността за координиране на цените и ние ги подкрепяме.
На 3 октомври изтече мандатът на вашата комисия. Какво казва законът?
- Да, ние сме в условия на изтекъл мандат. Законът не предвижда конкретен срок, в който да бъде избран нов състав, но тъй като краят на мандата съвпада с приемането на новия закон за защита на конкуренцията, ми се струва, че е близо моментът, в който ще бъдат избрани нови комисари, които да продължат добрата практика на КЗК от изтеклите пет години.
Поискахте 6- годишен мандат за председателя на комисията. Защо?
- Изискването на Европейската комисия е при смяната на членовете да има ротационен принцип, така че не всичките седем души да се сменят едновременно и да се осигури приемственост на политиката, която водим. Ето защо в нашия закон освен шестгодишен мандат за председателя предвидихме трима от членовете да бъдат избрани първия път само за три години, другите трима - за пет години. Това означава, че след три години ще има трима нови членове, след още две години - други нови трима, а след още една - още един нов комисар. Така през тези шест години непрекъснато ще има хора, които ще се сменят в състава на комисията, екипът ще се обновява и практиката ще се утвърждава. А това е много важно. Това беше идея и на италианския антимонополен орган, който беше наш партньор в подготовката на закона по проекта на програма ФАР. Не виждам нещо революционно или странно в това, че за шест години ще има три смени на комисарите.
КЗК е арбитър в търговете по Закона за обществените поръчки. Как коментирате оценки на бизнеса, че е по-добре споровете да се решават в административните съдилища?
- Ще ви кажа няколко факта, а изводът сам ще се наложи. За две години, през които КЗК е инстанцията, пред която се обжалват процедурите, сме се произнесли по близо 1500 преписки. Преди две години за същия период 128-те районни съдилища, които гледаха процедурите, са се произнесли по стотина преписки. Мисля си, че не бива да се пипа система, която работи. Трябва да се има предвид и че нашите решения в над 90% са потвърдени от Върховния административен съд (т.е. те пак минават през съда). За мен това е сериозна гаранция, че процесът е законосъобразен. Не знам да има оплаквания от комисията в тази насока. Съмнения имаше в началото на промяната, но сега те клонят към нула. Безспорно се налага изводът, че обжалването на обществени поръчки и концесии трябва да остане в КЗК и според новия закон. Това не е само наш модел, така е в Дания, Чехия, Германия, Полша, Унгария и др.
Досега размерът на глобите, които налагахте, беше такъв, че не променяха практиката на компаниите.
- Така е. С настоящата санкционна политика трудно можем да влияем върху мощни компании с големи обороти да не участват в картели. Нито едно дружество не се възползва от програмата за освобождаване от санкция при участие в картел. Тя дава възможност, ако определена компания уведоми комисията, че участва в конкретен картел, да бъде освободена от отговорност. Но докато глобата е ниска, не можем да разчитаме на успех на тази програма. В момента, в който се промени законът и приемем европейската практика глобата да бъде до 10% от оборота на компанията, ще имаме успех. Процентът ще се определя от степента на участие в картела и от това колко е засегнат пазарът. Ще създадем методика, която да опише точно критериите за определяне на процента на глобата - дали ще бъде един, пет или десет процента.