Въпреки обещанията за административна подкрепа при изпълнение на крупни инвестиционни проекти чиновниците по места бавят издаването на разрешения за строителство и дори демонстрират непознаване на българското законодателство. За това алармираха на кръгла маса представителите на чужди компании, получили сертификати като инвеститори първи клас, чиито проекти се бавят поради липса на координация между ведомствата.

Представителите на българо-испанската компания "Еолика", които ще инвестират 100 млн. евро във ветрогенераторен парк, и испанската "Керос", която ще прави завод за керамични плочки в Русе, поискаха съдействие от министъра на икономиката за съкращаване на процедурите при издаване на оценките за въздействие върху околната среда ОВОС плюс останалите разрешителни за строеж. "Не може издаването на разрешителните да става за две години, а завода да го изградим за година и половина", коментира шефът на "Керос България" Гроздан Караджов. Колегата му от "Еолика" пък беше възмутен от непознаването на законите от служителите на министерствата на околната среда и на земеделието, заради които предприемачите са загубили 2 години за одобрение. Министърът на икономиката Петър Димитров обеща да подобри комуникацията с инвеститорите, така че подобни проблеми да се решават навреме.

Председателят на агенцията за инвестиции Стоян Сталев пък запозна инвеститорите с новите законови промени, чрез които правителството щяло да противодейства на инвестиционния отлив след финансовата криза. "Обмисля се вариант да се увеличи държавната помощ чрез директна субсидия за даден проект. Европейският съюз разрешава подобна помощ да бъде до 50 на сто, като в в различните европейски държави тя варира от 10 до 30 на сто", обясни Стоян Сталев. Сега годишно държавата предоставя до 15 млн. лв. за изграждане на инфраструктура или за професионално обучение на персонала. В бюджета за 2009 г. агенцията е предложила да се заделят 50 млн. лв., които да се предоставят като насърчения за инвеститорите, заяви Сталев. Според него допълнителните субсидии за инвеститорите могат да се отпускат не само от бюджета, но и от европейските фондове, които предвиждат субсидии в иновативни проекти.От агенцията ще предложат и по-ниски прагове за инвестиционните проекти, за които държавата осигурява административна подкрепа. Сега минималният размер за тази подкрепа е 20 млн. лв. за стандартните проекти и 7 млн. лв. при информационните технологии. Предлага се праговете да паднат съответно до 10 млн. лв. и 4-5 млн. лв.