Ръководството на фонд "Земеделие" е затруднено при формулиране на правилата, по които ще се застраховат лозовите масиви в страната, обясни зам. изпълнителният директор на институцията Ангел Кенанов. Държавните служители все още не са готови с изготвянето на наредбата, по която ще се кандидатства за отпускане на евросредства за лозарството и винарството. В четвъртък се проведе кръгла маса за обсъждане на проблемите пред бранша. Бюрократите не срещнаха подкрепата на бизнеса при определяне на условията, по които ще се отпускат пари за промотиране на българските вина в чужбина.

От фонд "Земеделие" са потърсили помощта на застрахователни компании при формулиране на точните условия, при които държавата ще подпомага лозарите, когато те решат да застраховат насажденията си. Единственото, което държавните служители са пропуснали, в случая е да запознаят застрахователите с изготвяните наредби и направените предложения. От "Булстрад" и "Дженерали България" изявиха готовността си да предложат правила за покриване на рисковете, но могат да го направят, след като получат необходимата документация. От фонд "Земеделие" се надяват да получат предложения от бизнеса за новата наредба до десет дни, за да може възможно най-бързо да изготвят документа, обясни Кенанов.

Нерешен проблем пред бранша засега остават условията, по които ще се кандидатства за евросредства при промотиране на българските вина в чужбина. Формираната проектонаредба ограничава компаниите, които могат да участват, смятат Филип Харманджиев и Радослав Радев, представители на "Дамяница" и "Белведере България". Според тях изрично е стеснен кръгът на лицата, които могат да кандидатстват със свои проекти, по две причини.

Първата е, че за еврофинансиране трябва да кандидатстват само сдружения, които имат минимум 30% производствен дял. "Това е некоректно, защото не масовите вина изграждат имиджа на страната, а елитните, които нормално имат по-малки дялове от пазара", каза Харманджиев. Вторият фактор, който може да спре компаниите, е изискването всяко сдружение да има минимум двегодишна история. "По този начин ще се възпрепятства предприемачеството и много от фирмите, решили да навлязат на пазара, може да се откажат", каза още Харманджиев. Според него до края на програмата за подпомагане на лозаро-винарския сектор може да се очаква в страната да бъдат създадени поне още 25 нови винарни.

Програмата на Евросъюза за подпомагане на лозаро-винарския сектор обхваща периода 2008 - 2013 г. Стойността й е около 110 млн. евро, като от тях 15 млн. евро са отделени за 2008 г. и 2009 г. До края на тази и през следващата година за промоции на българските вина в чужбина са предвидени 1.5 млн. евро, от които държавата трябва да покрие 450 хил. лв., обясни Кенанов. До момента от фонд "Земеделие" са одобрили 23 проекта, които може да стартират с приемане на наредбата. Дейностите, които са били предвидени със срок на изпълнение преди влизането в сила на документа, няма да бъдат субсидирани.