Препоръка: Бизнесът и кабинетът - заедно срещу кризата
България посреща световната финансова криза в добро състояние на публичните финанси и има шансове да компенсира немалка част от негативните ефекти. Успехът зависи от способността на държавата да провежда подходяща политика и да обедини усилия заедно с предприемачите, стана ясно на третата годишна конференция на бизнеса и правителството, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) и в. "Капитал". Съхраняване на финансирането за реалния сектор също е ключов фактор за поне частичното запазване на растежа.
"Страната посреща кризата в добра форма, но съществуват големи рискове и те налагат адекватни мерки за реакция", заяви вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева. Тя препоръча да се стимулира вътрешното търсене и да се внимава с директната намеса на държавата в икономиката чрез инвестиции в инфраструктурни проекти. Георгиева препоръча още правителството да изработи и план за действие при най-лошия сценарий. В прав текст тя призова да се помисли и за източници на външно финансиране в случай на нужда.
Вицепремиерът Ивайло Калфин и финансовият министър Пламен Орешарски увериха, че кабинетът е предвидил буфери срещу шоковете и няма да опре до кредити от Световната банка или Международния валутен фонд (МВФ). "На този етап не възнамеряваме да искаме подписване на каквото и да било предварително споразумение за финансиране, защото нямаме нужда от него", обясни Орешарски. Само преди броени дни сп. "Икономист" написа, че представители на българското правителство разговарят с МВФ за спешен заем.
Вицепремиерът Ивайло Калфин представи правителствен пакет от девет мерки, които ще омекотят очакваното "приземяване" на икономиката (виж карето). Сред тях е отпускането на кредитни линии за малки и средни предприятия чрез използване на държавната Банка за развитие и търговските банки. Целта е да се съхрани ликвидността на тези компании, които се очаква да бъдат засегнати в най-голяма степен от кризата.
Представителите на кабинета изразиха и умерена доза оптимизъм. "Криза във финансовия сектор няма, а само затруднения", заяви Ивайло Калфин. Пламен Орешарски коментира, че охлаждането на икономиката ще е ползотворно на фона на тенденциите на прегряване, което се наблюдава през последните няколко години. Другата му теза е, че при един по-драстичен спад на чуждите инвестиции може да се очаква намаляване на дефицита по търговската и текущата сметка, тъй като една значителна част от дисбаланса по международната разплащателна сметка се дължи на притока на външни капитали. Инфлацията също се очаква да се забави до 5.4 на сто в края на 2009 г.
Представителите на бизнеса призоваха за съвместни действия на частния сектор с правителството за разрешаване на проблемите. "За да бъдем ефективни като икономика и да намалим до минимум ефектите от кризата, трябва да сме отговорни и солидарни. Всички заедно - правителство, бизнес, регулаторни органи, трябва заедно да понасят отговорността и да изживеят болката от кризата", каза Иво Прокопиев, председател на КРИБ и съиздател на в. "Дневник" и "Капитал".
| Мерките на правителството за справяне с кризата: 1. Запазване на консервативния подход на централната банка. 2. Поддържане на натрупването на фискален резерв, като Министерството на финансите е готово да изкупува обратно ДЦК. 3. Осигуряване на кредитни линии за малкия и средния бизнес. 4. Разходи за големите инфраструктурни проекти. 5. Няма да се увеличава данъчната тежест. 6. Намаляване на броя на администрацията при нужда. 7. Специален пакет за инвестиции в енергийна ефективност. 8. Предпазливост в политиката по доходи и социалните разходи. 9. Регулаторни режими на местно равнище - субсидиите за общините да бъдат обвързани с тях. |
| Иво Прокопиев, председател на КРИБ: Предстои да живеем в нов вид капитализъм и да бъде въведен нов финансов ред в света, а може би и нов политически ред, ако не бъде разрешен проблемът с факта, че икономиката е глобална, а политиката локална. За да бъдем ефективни като държава и да намалим до минимум ефектите от кризата, трябва да сме отговорни и солидарни. Всички заедно - правителство, бизнес, регулаторни органи, трябва заедно да понасят отговорността и да изживеят болката от кризата. Иван Искров, управител на БНБ: Приватизацията на български банки от западноевропейски финансови институции категорично не беше грешка. Присъствието на западни банки тук е свързано с постоянен приток на ресурс от централите към техните дъщерни институции, което води до голяма капитализация. При приватизацията се използваха много селективни критерии и не се допусна навлизането на т.нар. мики-маус банки. Тук присъстват едни от най-реномираните международни банки. БНБ също води много селективна лицензионна политика - от пет години не е издаван лиценз на банка. Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ: Основен риск е съществуващата все още непредсказуемост докъде е стигнала световната криза. Тази непредсказуемост се пренася и в реалния сектор, без в момента да има някакви видими признаци на негативно отражение там. Мерките, които бяха обявени от правителството и БНБ, са разумни. Хубавото на кризата е, че тя води до дисциплиниране след голямата еуфория през последните години. |