Федералният резерв на САЩ понижи основният лихвен процент с 50 базинси пункта до 1% - най-ниското ниво от юни 2004г. насам. С този ход централната банка на САЩ се опитва да предотврати разрастването на кредитната криза и превръщането й в дълбока и продължителна рецесия, коментира Ройтерс.

Пазарите от няколко дни търгуват тази новина, макар че Уолстрийт очакваше още по-драстично понижение. Петролът се изстреля нагоре с повече от 5 долара за барел с надежда, че новото съкращение ще стимулира потреблението. Но след новината пазарите в САЩ реагираха с понижение заради нагласа, че 1% лихва няма да е достатъчна да оттласне страната от навлизането в най-бруталната рецесия от Голямата депресия насам.

"Намираме се в началото на много жестока американска рецесия, ще бъде далеч по-болезнено за всички. Все още са налице значителни рискове от понижения на фондовите и кредитните пазари", заяви по-рано днес Нуриел Рубини, предопадавател в Ню Юорк юнивърсити. Той прогнозира още през 2006г. сегашния крах и според него в следващите две години на срив ключовият индекс S&P 500 може да падне с цели 30%, а Федералният резерв да стигне до нулева лихва.

Песимистичната реакция идва ден след като S&P 500 се покачи с 11%, а другият "Дау Джоунс" също е изстреля с 11% нагоре - шестото най-рязко повишение за цялата му 112-годишна история.

"Вече сме на 1% и колко още можем да слизаме? Този инструмент вече почти се изчерпа. Федералният резерв намалява лихвата, защото икономиката е в лошо състояние и това е фундаменталният проблем", коментира Робърт Уейзънстейн, старши икономист в нюйоркското поделение на "Креди Суис".

Според агенция "Блумбърг" новото лихвено равнище е най-ниското от половин век насам и е опит да се спре най-резкият срив на американската икономика от края на Втората световна война насам.

"Рисковете за намаляване на растежа остават в сила", се казва в официалното съобщение на Федералната комисия по пазарите. "Последните действия, включително свалянето на лихвата, координираните понижения на лихвените проценти от централните банки, изключителните стъпки по подорбяване на ликвидността и официалните мерки за засилване на финансовата система трябва да помогнат с времето да се подобрят условията за кредитиране и да се върне умереният икономически растеж."

"Това вероятно ще бъде най-лошият срив в следвоенната история. Той ще бъде голям, продължителен и дълбок. Има още малко да се мъчим преди да започнем да се измъкваме", коментира пред телевизионния канал "Блумбърг" Алън Сайнай, старши икономист в нюйоркската Decision Economics.