Международният валутен фонд (МВФ) ще се притече на помощ на тежко ударените от финансовата криза възникващи пазари чрез специална програма за краткосрочно финансиране, обяви управителят на организацията Доминик Строс-Кан. Новата стратегия предвижда да отпусне до 100 млрд. долара чрез тримесечни заеми, като максималната сума, която една страна може да получи, е до пет пъти размера на квотата й в МВФ. Заемите ще имат опция за подновяване до два пъти годишно. Финансирането обаче може и да не е обвързано с промяна в управленските стратегии, тъй като в повечето случаи подобни строги критерии отблъскват евентуалните кредитополучатели, коментира "Уолстрийт джърнъл". Целта на програмата е най-вече да уплътни резервите на съответната страна, за да може тя да предпази валутата си. Само за изминалата седмица опитите на Русия да спаси обезценяващата се рубла са изпразнили 31 млрд. долара от резервите на страната, отбеляза "Блумбърг".

Според МВФ за финансиране ще се класират развиващи се държави, които имат добра макроикономическа политика и устойчиви нива на публичния и външния дълг, но се нуждаят спешно от ликвидност, за да се спасят от кризата, пише "Уолстрийт джърнъл". Европейската банка за възстановяване и развитие предупреди, че възникващите икономики в Централна и Източна Европа са изправени пред най-страшния крах от преминаването от комунизъм към пазарна икономика, пише Ройтерс. Доказателство за сериозното положение, в което се намират страните от региона, е решението на МВФ, Световната банка и Европейската комисия да отпуснат на Унгария спешна помощ в размер на 20 млрд. долара. Украйна, чиято валута бързо губи стойност, ще получи външна помощ на стойност 16.5 млрд. долара, а Беларус е поискала заем от 2 млрд. долара, отбеляза "Уолстрийт джърнъл".

Въпреки че МВФ благородно протяга ръка на закъсалите източноевропейски държави, чиито парични единици се обезценяват, обядът все пак няма да е безплатен. Унгария ще трябва да намали бюджетния си дефицит, което означава по-малки премии за пенсионерите и служителите в обществения сектор. Ръстът на икономиката в страната може да се свие с до 1% през следващата година, допълва "Уолстрийт джърнъл". Според изданието България и Румъния също са част от източноевропейските държави, които вероятно се нуждаят от външна подкрепа, но двете страни все още не са се решили да си я поискат.