Унгарският финансов регулатор Pszaf спира временно търговията с акциите на инвестиционните фондове за имоти, за да защити средствата на вложителите. Това става ясно от съобщение на надзора, цитирано от агенция Ройтерс. Инвеститорите няма да могат да купуват или продават акции/дялове на фондовете в рамките на 10 дни.

"Целта на мярката е фондовете да информират вложителите си за природата, очакваната възвращаемост и риска от инвестицията във фондове за имоти и фондове от фондове за имоти, така че да се защитят средствата на инвеститорите и те да вземат информирано инвестиционно решение", пише Pszaf.

Мярката засяга общо 29 унгарски фонда, управлявани от компании, включително на местните звена на швейцарската "Кредит Суис груп" (Credit Suisse Group AG), австрийската Ерсте банк (Erste Bank), испанската банка "Интеса Санпаоло" (Intesa Sanpaolо), германската Байрише ландесбанк (Bayerische Landesbank), унгарската ОТП (OTP Bank Nyrt), италианската "Уникредит" (UniCredit SpA) и австрийската Райфайзен интернешънъл банк (Raiffeisen International Bank AG), посочва "Блумбърг".

Унгарските вложения в този тип фондове възлизат на 550 млрд. форинта (2.7 млрд. долара) в края на септември, според данните на Асоциацията на инвестиционните фондове (Association of Investment Funds - BAMOSZ), посочва Ройтерс.

Унгарските банки, които имат значителни кредити в чуждестранна валута през последните години, се очаква да намалят ипотечното кредитиране заради ограничения достъп до външно финансиране вследствие на глобалната финансова криза. По-ниското ипотечно кредитиране пък ще се отрази на цените на имотите в страната и съответно стойността на дяловете на инвестиционните фондове, фокусирани в инвестиции на пазара на недвижимости в страната, поясняват анализатори, цитирани от Ройтерс.

Унгария беше значително засегната от глобалната финансова криза, след като чуждестранните инвеститори предпочетоха да приберат бързо печалбите от развиващите се пазари, коментира "Блумбърг". Цените местните акции, облигации и валута съответно загубиха значителна част от стойността си последния месец след задълбочаването на кризата през септември. Правителството беше принудено да вземе спешни мерки и поиска кредитна линия от Международния валутен фонд, Европейския съюз и Световната банка. В края на седмицата фондът одобри заем от 12.3 млрд. евро за страната, половината от които могат да се използват моментално.