Браншовите организации на българския капиталов пазар предлагат мерки за стабилизиране на пазара, който е на четиригодишно дъно заради кризата. Те са изпратили свои предложенията до Комисията за финансов надзор (КФН), министрите на икономиката и енергетиката и на финансите, както и до председателя на комисията по икономическа политика в парламента. Това съобщиха авторите на мерките -Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), както и Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел.

Мерките засягат различни области - от данъчни облекчения до промяна на нормативните изисквания за взаимните фондове и гаранции за депозитите им. Гилдията иска общо понижение на такси и комисиони към Българската фондова борса (БФБ), Централния депозитар и КФН. Според нея това е начин за непряко стимулиране на ликвидността за посредниците и управляващите дружества, като понижението може да е само временно.

Асоциациите искат и различни данъчни стимули за инвестициите във взаимен фонд, както и премахване на данъка върху дивидента на публичните дружества. Данъчните стимули при инвестицията във взаимен фонд могат да са от типа на тези за застраховките "Живот" и доброволните пенсионни фондове, като предложението е да важат за вложения с хоризонт, по-дълъг от една година. В момента с вложение в пенсионен фонд или с полица "Живот" може да се намали с до 10% годишната данъчна основа за физически лица. От управляващите дружества изтъкват, че роля в спада на пазара играе страхът на инвеститорите от загуби, в резултат на което те изтеглят средствата си. Според гилдията с данъчните облекчения ще се стимулират по-дългосрочни вложения.

Организациите са засегнали и искане, за което пенсионните дружества настояват от години, а именно държавата да финансира големи инфраструктурни проекти чрез борсата и чрез обществено-държавно партньорство. За целта според тях може да се създадат големи публични дружества или да се издадат облигации.

Гилдията иска от държавата да гарантира и депозитите на взаимните фондове и на клиентите на инвестиционните посредници до размера, в който са гарантирани и депозитите на физически лица. Става въпрос за подсметките, които посредниците откриват на клиентите си и които са част от обща сметка на посредника. В момента от държавната гаранция са изключени депозитите на взаимните схеми, дружествата със специална инвестиционна цел и на посредниците, ако са направени от тяхно име и за тяхна сметка.

Организациите предлагат да се създаде и държавен фонд, подобен на този в Хърватия, който да инвестира в дялове на КИС при засилени обратни изкупувания, пише още в предложенията им. Според тях това ще ограничи спада в цените на акциите на борсата, тъй като няма да се налага на взаимните фондове да разпродават акции, за да си осигурят средства за изплащане на исканията за обратни изкупувания.

Преди няколко седмици пенсионните дружества поискаха държавата да гарантира пълния размер на банковите им депозити, но парламентът отхвърли искането. Депутатите приеха единствено държавната гаранция за влогове на задължителните схеми, но до размера за физически лица - 100 хил. лв.