Бургас не иска петролопровод
Бургас е твърдо против изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис. Скандирайки "Мафия", "Ние от народа не щем петролопровода", "Това е нашият град" и "Бургас Москве не верит" еколози от около 15 неправителствени организации провалиха представянето на международната компания, която ще строи нефтената тръба до Гърция. Освирквайки зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев и руските и гръцки гости стотина еколози нахлуха в залата в хотел "България", в която вчера представители на държавата бяха събрали бургаската общественост, за да й представят компанията "Транс Болкан Пайплайн" и да обявят докъде е стигнал проектът. Преди това природозащитниците протестираха около час навън. "Тук сме, за да изразим гласа на 52 хиляди човека, които при референдума казаха "не" на петролопровода. А това са 98% от бургазлии", заяви Георги Дражев, представител на сдружение "Антимафия". Международната компания трябваше да бъде представена от главния й изпълнителен директор от руска страна Александър Тараканов. Природозащитниците обаче дори не му позволиха да вземе
думата. След като двайсет минути крещяха "продажници" и наричаха Калин Рогачев "лъжец", те принудиха гостите да се оттеглят от залата. "Щом не искате да ни изслушате, ще получите отговори на всичките си въпроси от медиите", обявиха организаторите.
"От септември Калин Рогачев идва тук и ни убеждава, че съществува вероятност нефтопроводът да не бъде построен, но това е лъжа", каза Петко Ковачев от Института за зелена политика. Според природозащитниците, ако петролопроводът бъде изграден, това ще сложи край на туризма в Бургаския регион, като хилядите заети в този сектор ще останат безработни, а България ще загуби около 1.5 млрд. годишни приходи от туризма само срещу 35 млн. евро приходи от транзитни такси за преноса на нефта по тръбата. Евентуален разлив на петрол пък би предизвикал екологична катастрофа. По предложение на руската страна в Бургас по всяка вероятност ще бъдат изградени буйове за разтоварване на нефтените танкери, а тази
технология крие огромни рискове за околната среда, въпреки че ще е по-
евтина от изграждането на нефтено пристанище. Въпросните съоръжения по
експертни оценки ще струват около 110 млн. евро, но при тях има много по-голяма опасност от разливи в морето. Именно заради предлагането на тази технология, която руската страна се опитва да наложи на България заради по-ниската цена, миналата година се стигна до провеждане на референдум за строежа на петролопровода в Бургас. Общественото допитване обаче се провали.
Трасето на 160-километровата тръба вероятно ще преминава през Странджа и други защитени територии, които влизат в обхвата на "Натура 2000". Според оценки на екологичните организации така ще се изсекат хиляди декари гори и ще се създаде риск за опазване на ценни растителни видове и птичи популации. Междуправителственото споразумение за изграждането на тръбата обаче е факт. То беше подписано още през миналата година в Атина, а през февруари тази година беше регистрирана и международната компания "Транс Болкан Пайплайн".
На извънредна пресконференция след шумния провал на диалога с бургаската общественост зам.-министърът Рогачев заяви, че "България никога не е поемала безусловен ангажимент за изграждането на нефтена тръба". "Тепърва ще се прави предпроектно проучване и ОВОС по проекта, така че всички становища на неправителствените организации ще се вземат предвид и проектът няма да тръгне, без да се проведе публично обсъждане. Ако се прецени, че проектът не е икономически изгоден и че крие прекалено много рискове за околната среда, има
варианти за действие в междуправителственото споразумение, които позволяват той да не бъде осъществен", заяви Рогачев. Той съобщи още, че техническият консултант на "Транс Болкан Пайплайн" - ILF, вече прави ново предпроектно проучване по проекта. То трябва да е готово най-късно до юли следващата година, след което ще се проведе публично обсъждане по вариантите откъде точно да преминава трасето и каква да е технологията за разтоварване на танкерите в Бургас. "На българската
страна ще бъдат предложени най-малко два варианта за нефтения терминал в Бургас и ако технологията с буйовете се окаже най-рискова, тя няма да бъде избрана. Освен това българската страна отправи предложение към двамата си партньори от руска и гръцка страна да се направи екологична експертиза на проекта за Бургаския регион, която да покаже коя е най-подходящата технология", твърди и Стефан Гунчев,
председател на борда на директорите от българска страна на "Транс Болкан Пайплайн". Според Гунчев при проектирането на трасето, което също стартира в момента, ще се избегнат и всички защитени зони, които попадат в "Натура 2000". Стефан Гунчев съобщи още, че до средата на следващата година ще стане ясно и с колко точно ще се оскъпи проектът. Вероятно общата му стойност ще надхвърли 1 млрд. долара. По проучвания от 1999 г. тръбата беше оценена на около 900 млн. долара.