Хранителната индустрия оцелява при криза
Хранителната индустрия се очертава като един от малкото отрасли на икономиката, които не очакват сериозни сътресения от финансовата криза и последващата стагнация на световните пазари. Около това мнение се обединиха представители на хлебопроизводството, млечния, месния и винарския бранш, участници в петото издание на специализираните изложения "Булпек", "Месомания", "Интер фуд енд дринк" и "Салон на виното", което беше открито вчера в София.
"В условията на криза хората свиват потреблението на жилища, мебели и домакинска техника, но засилват потреблението на храни. Затова и при повечето предприятия от хранителната промишленост не се очаква намаление на оборотите." Така председателят на Асоциацията на месопреработвателите Костадин Чорбаджийски обобщи становището на браншовиците за въздействието на световната криза върху българската хранителна индустрия.
"Въпреки че през лятото цените на местните продукти се покачиха, очакваме около 30-процентен ръст в продажбите", заяви Йордан Бабукчиев, главен технолог на русенската компания "Свинекомплекс Голямо Вранево инвест". Тя е една от малкото в бранша, изцяло е затворили цикъла на производство. Освен със свинекомплекс собствениците разполагат със земеделска земя, фуражен завод, кланица и месопреработвателно предприятие. Имаме верига от 11 фирмени магазина, така че напълно сме затворили цикъла от полето до фермата, обясни още Бабукчиев.
Не много оптимистично са настроени мениджърите от винения и млечния сектор, които се раздвоиха в прогнозите си за тази година. Председателят на асоциацията на млекопреработвателите и собственик на мандра "Дядо Либен" Михаил Тачев не предвижда сериозен спад в продажбите, докато колегата му Огнян Кондов е на противното мнение. Според него през последните два месеца от годината оборотите при скъпите сирена и кашкавали е възможно да паднат до 25%, а при евтините - с около 15 на сто.
Големите износители също са настроени за лоша година, затова търсят резервни варианти за изход от кризата. "Докато миналата година изнасяхме около 1500 тона сирене и кашкавали, за тази количествата ще бъдат около 800-900 хил.", обясни изпълнителният директор на "Ел Би булгарикум" Христо Юнгарев. Компанията направи значителни инвестиции през последните две години и въпреки кризата ще продължат с проектите си. "Инвестирахме и сме пред приключване на два проекта за производство на синьо и на топено сирене", обясни още Юнгарев.
Според Михаил Тачев мениджърите би трябвало да се възползват от предимствата, които имат като производители на бързооборотни стоки, но липсата на държавна политика в сектора ще се окаже пагубна за бранша. Липсата на суровина остава големият проблем за месния и млечния бранш и този проблем се задълбочава. "Преди 20 години България изнасяше по 45 хил. тона сирене, сега изнася 15 хил. В същото време Гърция приложи държавна програма за насърчаване на овцевъдството и сега изнася много повече от българските мандри", допълни и Огнян Кондов.
Преработвателите отдавна настояват за държавна стратегия за животновъдството, но и в бюджета за следващата година управленците не залагат стимули за поощряване на бранша. "Доскоро в Холандия нямаше козевъдство, но заради търсенето на козе и овче сирене техните фермери се преориентираха бързо", обясни още Кондов. Виненият бранш е единственият с по-мрачни прогнози за ефекта от кризата. "Проблемът е, че почти 80 на сто от продукцията се изнасят. По предварителни прогнози тази година експортът ще намалее с близо 20 на сто обясни председателят на лозаро-винарската камара Пламен Моллов. Причината е в стагнацията и на руския пазар, където българските производители изнасят почти 80 на сто от продукцията си.
| Михаил Тачев, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите: Кризата се отрази единствено върху износа и търговията в рамките на общността, но загубата на едни пазари беше заменена с отварянето на други. След покачването на долара бизнесът отново се ориентира за износ в САЩ, Ливан и други традиционни потребители. Не очакваме проблеми и на вътрешния пазар, защото потреблението се запазва. Големият проблем за бранша остава липсата суровина и той ще се изостри в края на 2009 г., когато приключва преходният период за достигане на европейското качество на краве мляко. Тогава страната ще загуби половината от млечните крави, защото фермите не отговарят на изискванията, а държавата не предприема нищо за развитието на животновъдството. Костадин Чорбаджийски, председател на Асоциацията на месопреработвателите: Компаниите в бранша не отчитат спад в продажбите въпреки повишените цени на суровините. И преди присъединяването отрасълът разчиташе основно на вноса на свинско месо от ЕС, този процес се запазва и сега. Въпреки поскъпването на месото през лятото сега пазарът е спокоен и до Коледа браншът ще задържи цените. Известен проблем се породи с кредитите, които компаниите теглиха за модернизация на производствата, но в момента вървят преговори с банките и предполагам, че ще се намери разумен компромис при предоговарянето на лихвите по заемите. Противно на очакванията, че кризата ще се отрази и на инвестициите, нашите колеги продължават да модернизират производствата си. Димитър Людиев, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите: Ниските цени на зърното тази година значително облекчиха хлебопроизводителите, които на много места леко понижиха и цените си. Кризата също не се отразява на сектора, защото потреблението на хляб падна преди 4-5 години и това се дължи основно на ниското качество на суровината. Докато в другите отрасли от икономиката съкращават хора поради намалени продажби, ние неистово се нуждаем от хлебопроизводители, защото кадрите ни отдавна се изнесоха от страната. Затова и нашите усилия са насочени в съвършено друга посока - професионално обучение на персонала и повишаване на качеството на хляба. Една от алтернативите за малкия бизнес е възстановяването на малките фурни, които произвеждат топъл хляб. |