Билян Балев: Естествено! Това се усети рязко и незабавно след фалита на "Леман брадърс" през септември и последвалата свръхчувствителност на инвеститорите към рисковете на развиващите се пазари. На практика в България през последните 3 месеца повечето договорени придобивания се отложиха или не се приключват по различни причини. Едната е, че купувачите преосмислят оценките на компаниите, които от своя страна ревизират очакванията за финансовите си резултати. Другата немаловажна причина е рязкото затягане на кредитните пазари и затруднения, особено за финансови инвеститори, да набавят евтино дългово финансиране за планираните придобивания.

Христо Стоянов: Охлаждането на апетита за сливания и придобивания се усети глобално още в началото на годината поради състоянието на кредитните пазари - първо в Америка, а вече в целия свят. За първите девет месеца обемът на M&A транзакциите в света е с около 30% по-малък отпреди година. Но истинското замръзване стана факт през септември. С тази динамика на глобалната криза и купувачите, и продавачите като че ли нямат време да пренастроят своите стратегии и критерии. А с новите рискови премии в цената на кредитите оценките на компаниите се променят чувствително.

Б.Б.: Да. Финансирането е проблемно особено за големи транзакции над 100 млн. евро. По-важно в случая е рязкото разширяване на рисковата премия за страни като България. Тя нарасна над два пъти спрямо началото на годината и вече е 500-550 пункта (бел. ред. над LIBOR). А при дългосрочно финансиране с над 10% лихва полето за големи придобивания със заемен капитал става много тясно.

Б.Б.: Това важи вече и за по-малки сделки, каквито всъщност са повечето придобивания у нас. Ние самите като консултанти по сливания и придобивания сме потърпевши от това - две готови транзакции неотдавна бяха отказани от купувачите поради липса на финансиране на разумна цена. Разбира се, има и сделки, които се приключват в тези условия - когато купувачите имат наличен кеш и са първокласни длъжници или просто вече са превели големи авансови суми.

Х.С.: За големи транзакции кредитните затруднения се усещаха още през лятото. Сега ситуацията стана по-тежка. ТV2 и "Нова телевизия" вероятно ще останат последните две големи сделки за тази година. Имаше големи очаквания до края на годината да се случат други две емблематични сделки на още по-високи стойности. През лятото за тях имаше изобилие от купувачи, но сега са отложени за по-спокойни времена.

Б.Б.: Зависи. Сделките се договарят при определени параметри и предварителни условия - достигане на обем продажби, рентабилност, нови клиенти и т.н. В момент на криза има опасност тези критерии да не бъдат покрити, което дава право на купувача да иска преразглеждане на договорена цена или направо отказ от придобиване.

Х.С.: Сега е много по-трудно да продаваш бизнес на база очакван растеж от 15-20% годишно. Вече е налице спад в приходите и печалбите на много компании. Това значително променя цената. Струва ми се, че предприемачите вече осъзнаха този факт.

Б.Б.: Отрезвяването в оценките всъщност е много положително. Лесни печалби от скъпо IPO на борсата или на продажба на част от бизнеса на дялови инвеститори сега не могат да се случат. А според мен това няма повече да е възможно и в бъдеще. Ежегодният растеж вече не е гарантиран. Собствениците разбират, че бизнесът им не е имунизиран от ликвидни проблеми. Нито пък е стабилен просто защото имат много активи - някои от тях просто не генерират достатъчно доход и стойност. Банките вече оценяват това и ограничават финансирането в подобни случаи.

Б.Б.: Неизбежно ще станем свидетели и на това. Възможно е да видим и враждебни придобивания на публични дружества. След масираните разпродажби на акции свободно търгуваният обем акции на всички компании на Българската фондова борса струва само около 400 млн. евро. С 10% от тази сума един инвеститор може да придобие чувствителен дял в големи и добри компании и да поиска от мениджмънта да генерира повече стойност за акционерите.

Б.Б.: Определено. Отрасли, в които досега растеше всеки, сега ще се преструктурират, включително чрез продажби и придобивания. Очаквам завишена активност на фондовете за дялов капитал. В тях има много кеш за инвестиране, което е възможност при кредитните ограничения. А в България има много качествени компании, които имат страхотен потенциал в дългосрочен план.

Б.Б.: Икономиката има полза от тях поради нуждата от капиталови инвестиции и вече ограниченото банково финансиране. Българските банки са зависими от чуждестранните си собственици, които или ще се национализират, или още дълго ще се рекапитализират. На българския пазар те вече ще се движат само от възможностите на депозитната си база - с колкото расте тя, само с толкова ще расте и кредитирането. На този фон допълнителен капитал в компании с отлични дългосрочни перспективи ще идва основно от дяловите фондове.

Х.С.: Private equity индустрията е относително нов феномен, който порасна в гигантски мащаби след 2003 г. поради евтините кредити. Тя обаче никога не е оперирала в макросредата, която сега се формира. Ще бъде много интересно да видим как ще реагират тези фондове на новите предизвикателства, а вероятно и на новата регулация, която ще ги сполети. Мащабните дългови изкупувания ще се случват много трудно и може би ще останат в миналото. Частните фондови мениджъри ще трябва да управляват по нов начин парите на вложителите или да ги върнат.

Б.Б.: Колкото и странно да звучи, очаквам голям интерес в банковата сфера - това ще е първият сектор, който ще покаже нова вълна от придобивания. Не е тайна, че за някои от банките в България се водят преговори за покупка и те са на в доста напреднал етап. Индустриите, които традиционно ще се държат добре в тази ситуация, са телекомите и енергетиката, фармацията и хранително-вкусовата промишленост.

Х.С.: Действително глобалната финансова криза изисква консолидация на банковия бизнес в по-големи и по-стабилни институции. Това само усилва нуждата от сливания на българския банков пазар, която е неминуема. Същото обаче важи за повечето други сектори от икономиката. Когато икономиката расте с по 7% на година, бизнесите в нея растат органично. Сега това не е достатъчно. За да се развиваш, трябва да купуваш пазарни дяловe от конкурентите. По-силните изяждат по-слабите и това е добре и за едните, и за другите. За да сме конкурентни на европейския пазар, трябва да изградим стабилни индустрии, където няколко естествено родени лидери се конкурират помежду си, имат ефективен мениджмънт и финансови възможности да влагат в иновативни продукти и услуги.

Б.Б.: Развиващите се икономики (в това число и България) доскоро бяха любимците на всички инвеститори. Сега обаче се вижда и колко нестабилни могат да бъдат те в кризисни ситуации.

Б.Б.: Политиката на страната е много рационална спрямо инвеститорите. Ниските данъци са много важно преимущество в период, когато други икономики вероятно ще имат фискални проблеми. Осигуровките са високи, но те са такива навсякъде в Европа. Това, което според мен държавата би могла да направи в момент на криза, и го прави или поне го декларира, е да се инвестира повече в инфраструктурни проекти.

Х.С.: Действително държавата в тази ситуация трябва по-скоро да не пречи и да не се опитва да спасява икономически колоси на глинени крака. Фалити ще има и те са здравословни. Парите са скъпи, това важи и за тези на данъкоплатците. Ще има паднали ангели и нови лидери.