"Българска телекомуникационна компания" (БТК) е договорила продажбата на предприятието си разпространение на радио- и телевизионен сигнал, популярно като НУРТС (Национално управление "Радио и телевизионни системи"), на австрийската "Йостеррайхише Рундфункзендер" (Oesterreichische Rundfunksender - OРС). Според официалното прессъобщение купувачът е стратегически европейски инвеститор, който има опит в радиоразпръскването. БТК го е избрала в международна тръжна процедура. Очаква се сделката да приключи до няколко месеца след одобрението на регулаторните органи. Консултант на БТК по продажбата е инвестиционната банка "Лазард", а на ОРС - "Виена кепитъл партнърс". Засега цената на сделката не се съобщава. Единствено пред австрийската преса купувачът обяви плановете си да инвестира в мрежата от предаватели 80 млн. евро.

"Дейността на НУРТС не е част от основната дейност на БТК - предоставянето на телекомуникационни услуги", така обясни продажбата главният изпълнителен директор на телекома Бернар Москени и допълни, че тя ще им позволи да се съсредоточат върху основните си дейности - фиксирани и мобилни мрежи и услуги за пренос на данни. От БТК отказаха коментар по всички останали въпроси, свързани със сделката.

Изпълнителният директор на ОРС Михаел Вагенхофер коментира, че НУРТС има добри позиции в аналоговото радио- и тв излъчване и може да играе водеща роля в прехода към цифровизация в България. Според него българският пазар има потенциал и затова ще доразвият НУРТС.

Информацията, че БТК се кани да продава НУРТС и преговаря с потенциални купувачи, се появи в публичното пространство преди около два месеца, след общото събрание на акционерите й, което гласува отделянето на имотите на телекома в отделно дружество. Тогава експерти прогнозираха, че заедно с имотите БТК ще пристъпи към продажба и на мрежата си от предаватели.

В четвъртък и двата регулатора в сектора не знаеха за сделката. "Нямаме информация и мисля, че това ще е проблем за БТК при финализиране на сделката", каза зам.-председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Валентин Хараламбов. Той припомни, че телекомът има ангажименти към двете обществени медии - БНТ и БНР, чиито програми купувачът задължително трябва да излъчва.

"Знам за сделката отдавна, но нямам официална информация за нея", заяви и председателят на ДАИТС Пламен Вачков. Според него сделката няма да породи проблем, ако след нея БНТ и БНР имат гарантиран пренос на сигнала. Той подчерта, че НУРТС не е трябвало да бъде извадена от пакета при продажбата на БТК. "Тя обслужва обществените медии и държавата трябваше да я запази за себе си. Освен това земята под точките за излъчване е важен ресурс и на повечето места е част от горския фонд", обясни Вачков.

Според председателя на асоциация "Телекомуникации" Антони Славински австрийската компания ще играе голяма роля в цифровото тв разпръскване в България. "Идването на професионалисти, които имат повече компетентност от един телеком, ще даде шанс за по-бързо развитие", заяви той.

Би Ти Ви ще продължи да работи и с новия притежател на предавателната мрежа на БТК, съобщиха от частната медия. От "Нова телевизия", която също ползва предаватели на БТК, заявиха, че ще е добре, ако качеството на услугата се подобри, но за момента не могат да коментират отношенията си с ОРС, защото не са запознати с намеренията на инвеститора. БНР има съвместни проекти с БТК за инвестиции в предаватели, които не бяха изпълнени, надявам се те да бъдат довършени от купувача, коментира генералният директор на медията Валерий Тодоров. Той уточни, че съществената част от бюджета на радиото отива за разплащане със собственика на мрежата. Не бих могъл да коментирам сделката, защото не знам при какви условия се сключва тя и какви са инвестиционните намерения на купувача, обясни Тодоров.

По неофициална информацията двете държавни медии БНТ и БНР плащат годишно на БТК общо около 40 млн. лева бюджетни средства.

Шеф на "Нюз корп" се срещна с премиера заради цифровизацията Главният изпълнителен директор на "Нюз корпорейшън" за Европа Том Мокридж се е срещнал с премиера Сергей Станишев в четвъртък, за да обсъди проблеми, свързани с предстоящата цифровизация, научи "Дневник". Причината са промени в Закона за радиото и телевизията, с които трябва да се осигури преминаването към дигитално разпространение на тв сигнала от средата на 2009 г. Срещу новите текстове има много възражения и от бизнеса, и от Съвета за електронни медии (СЕМ). Нито от Би Ти Ви (собственост на "Нюз корп"), нито от пресслужбата на Министерския съвет обаче потвърдиха официално за провелата се среща. След разговора със Станишев се очакваше Мокридж да се види и с представители на СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията. Комисията по транспорт и съобщения пък отказа да се съобрази с предложението на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО), чийто изпълнителен директор Гриша Камбуров поиска да се удължи времето за депозиране на предложения за промени в Закона за електронните съобщения именно заради срещата с премиера. Споровете за бъдещите цифрови мултиплекси в комисията продължават. Очаква се именно новият собственик на НУТРС да изгради първия мултиплекс.