Мерките на правителството и идеите на бизнеса за противодействие на икономическата криза се различават съществено, показа срещата между ключови министри, работодатели, синдикати и неправителствен сектор в Министерския съвет в четвъртък. На обещаната от премиера и модерирана от вицепремиера Меглена Плугчиева среща Сергей Станишев и министрите Петър Димитров и Емилия Масларова говориха два пъти по-дълго от представителите на бизнеса, преди министър-председателят да си тръгне, и не им обещаха нищо, освен че пак ще разгледат предложенията им.

Срещата откри премиера с думите, че България за първи път в най-новата си история навлиза в истинска капиталистическа криза. Станишев определи събитията от 1996 г., когато на власт беше социалистическото правителство на Жан Виденов, като криза на прехода, докато сегашната идва отвън и засяга всички пазари. Премиерът съобщи, че е наредил на всички министри да подготвят антикризисни планове за действие с конкретни мерки, които ще бъдат оповестени. Правителството ще подпомогне най-силно засегнатите от кризата браншове, обеща Станишев.

Според министъра на икономиката Петър Димитров лекарството за кризата е извън пазара и то е в държавните механизми. "Дошло е времето държавата да полекува бизнеса", каза министър Димитров. По думите му след 20 години на приватизация на редица стратегически сектори сега идва времето държавата отново да си върне контрола над някои от тях. Димитров определи призивите да се свият държавните разходи и да не почиваме по празниците като прокризисни, а не били антикризисни. Икономическият министър призова опозицията да спре да каля България, а управляващите - да не приспиват хората с невярна информация. На финала Димитров се възмути от "неприлично високите заплати", които са поискали от Европейския инвестиционен фонд за техните хора у нас в условията на криза.

На призивите на търговско-промишлената палата първо да се отстранят отговорните лица за проблемите с еврофондовете, а после да се изливат пари за инфраструктура премиерът отговори, че се предвижда ускорено изпълнение на публичните инвестиционни разходи и голяма част от предвидените 5.2 млрд. лв. щели да се отпуснат още в първите две тримесечия, тоест преди парламентарните избори. Идеята на БТПП браншовите организации да участват в контрола на възлагането на обществени поръчки и да имат по-силно представителство в комитетите за наблюдение по оперативните програми отново бяха оставени без отговор, а искането за понижение на осигурителната тежест с 5 процентни пункта дори не беше споменато.

Трудовото законодателство в сегашния си вид ощетява в голяма степен коректните работодатели и работниците и създава конкурентни предимства на сивия сектор, каза генералният мениджър на "Пирин текс" Бертрам Ролман. Като пример посочи, че схемата за изплащане на обезщетения при освобождаване сега е неизгодна за фирмите и ги кара да пускат работниците в неплатен отпуск, което е по-лош вариант за тях. Ролман призова за гъвкавост и участие на държавата в заплащането на служители при временна безработица, например за срок от 2 месеца. Подобни механизми съществували в Германия и Австрия. Антикризисното предложение на социалния министър Емилия Масларова беше работодателите да плащат обезщетения на съкратените, отчитайки семейното им положение и броя на децата им.

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Иво Прокопиев, съиздател на в. "Дневник", предложи правителството да сформира антикризисни коалиции. В тях трябва да участват големите банки -инвеститори в региона, световните финансови институции, правителството, БНБ, Комисията за финансов надзор и други. Според него правителството трябва възможно най-скоро да възстанови сътрудничеството си с Европейската комисия, за да не се възпрепятства усвояването на еврофондовете.