Търговските вериги се отварят към биохраните
Над 26 производители и търговци на биологични храни и козметика представиха продукцията си на първия коледен базар, открит вчера в "Бизнес парк София". "Само преди две години беше немислимо да съберем толкова много продукти на едно място. Днес наред с вносните храни, значителен дял заемат и българската продукция", обясни Магдалена Малеева, тенис звезда от близкото минало, организатор на базара и производител на биологично кисело мляко.Въпреки трудоемкостта при отглеждането на екологично чисти култури инвестициите в този тип производство нарастват, обясни и председателят на фондацията "Биоселена" Стоилко Апостолов. Преди 7-8 години сертифицираните компании бяха десетина, докато днес те вече наброяват 300. Спрямо миналата година броят им се е увеличил с около 50 на сто, което е показател за насочването към все още незаетата пазарна ниша, обясни още Апостолов.
Доскоро българските биопродукти се реализираха основно в чужбина, където търсенето е значително по-високо. Тази тенденция вече се обръща и търговците отбелязват леко оживление в търсенето на биохрани от българските потребители. "Хората оценяват здравословните храни, произведени без намесата на химията, и затова търсенето им ще расте", обясни още Маги Малеева. Освен към храните интерес се наблюдава и към козметиката, получена от естествени продукти. "Наблюдаваме пазара от няколко години и смятаме, че потребителят вече е узрял за органичните козметични продукти ", обясни и Ивайло Лалов, управител на "Би Ел трейдинг", компания за внос на известната английска козметика с марката "essential care". Според него големият проблем за пазара остава липсата на специализирани търговски вериги, затова интересът към този бизнес ще расте. В момента в София има само два специализирани магазини за биопродукти "Биомаг" и "Слънце Луна" и още един в квартал "Овча купел", където се продават и обикновени хранителни стоки. Прогнозите в световен мащаб сочат, че до 2-3 години произведената по естествен път продукция ще заеме 25 на сто от пазара. Поради ниската покупателна способност на потребителите вътрешният пазар трудно ще догони тази статистика. Предприемчиви мениджъри обаче настояват за прилагане на адекватна нормативна уредба, която да стимулира инвестициите в биопроизводство. Пример за това са традиционните български млечни продукти от овче мляко като "зелено сирене" и крокмач", които се произвеждат в тетевенското село Черни Вит и плевенското село Ракита. "Те могат да станат поминък за малкия и дребен бизнес в тези региони, но поради липсата на наредба тези продукти не могат да се продават на пазара", обясни кметът на Черни Вит Цветан Димитров. Заедно с международната организация Slow food (Слоуфуд) за България местните власти се опитват да запазят тези традиционни за регионите храни.