Световната криза се пренесе върху реалната икономика в България. Ако досега ефектът само се прогнозираше, вчера излязоха и първите данни, които го потвърждават. През октомври промишленото производство в страната е намаляло с 1.9% спрямо година по-рано, най-засегнатите сектори са добивната, металургичната, химическата и текстилната промишленост, показват предварителните данни на НСИ. Потвърждават се очакванията, че кризата влиза в България основно чрез експортно ориентираните сектори с близо тримесечно закъснение след проявленията й във водещите европейски икономики.

Според анализатор от чуждестранна банка, пожелал анонимност, световните запаси с готова и нереализирана продукция в металургията и химическата промишленост стигат да задоволят потребностите за следващите две тримесечия. В Русия запасите на стомана са достатъчни дори за три тримесечия, което означава, че търсенето още повече ще се свие.

Ройтерс цитира вчера западни анализатори и рейтингови агенции, според които предстои цяла година на депресия в Европа, пикът на корпоративните фалити ще бъде достигнат едва след година и след това ще има 12 до 18 месеца на затихване на най-тежката криза от края на Втората световна война насам.

Засега българските анализатори не се наемат с точни прогнози какво предстои, но някои от тях не изключват да се стигне до икономически спад. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии допуска това да се случи през първите две тримесечия на следващата година. За цялата 2009 според него България ще съумее да реализира положителен икономически ръст. "Все още българската икономика има инерция и вероятно ще отчете растеж и в края на четвъртото тримесечие на 2008 г. Двигател ще е аграрният сектор", прогнозира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Той не смята, че през следващата година страната ще се изправи пред дефлация и рецесия.

Анализаторите прогнозират още и ефект на доминото - проблемите в реалния сектор, който създава 26% от брутния вътрешен продукт, ще се прехвърлят към този на услугите (50.2% от БВП) и най-вече транспорта.

Освен спада в производството през октомври се отчита и спад на продажбите в промишлеността с 5% на годишна база, а на месечна (спрямо септември) те са с 3.4% по-слаби. Според Георги Ганев притеснително е поведението на бизнеса, който свива търсенето и това се отразява в спада на продажбите.

Макроикономистите не се наеха да прогнозират съкращенията на пазара на труда през следващата година, но бяха категорични, че те ще са факт, както и че ще се забави ръстът на доходите. Много компании от производствения сектор ревизираха прогнозите си за растеж и обявиха програми за съкращения на персонала. Най-големи досега са в структурите на "Интертръст холдинг". Компанията на някогашния собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев държи Оловно-цинковия комплекс в Кърджали и рудодобивните дружества "Горубсо" и е задействала план за освобождаването на 700 души. "Машстрой" - Троян, и "Елма" - Троян, планират да освободят по 400 работници, при "Агрополихим" планът е за 200 души, дружеството спря и торовото си производство. "Монбат", "Каолин" и "Фазерлес" съобщиха, че ще освободят по 120 души.

Само през октомври например добивът на метални руди се свива с 49.6% на годишна база, а производството на въглища пада с 18%. Проблемите продължават, макар и с по-малка сила, при преработващата промишленост. Леенето на метали се свива с 6.9% спрямо октомври м.г. Едно от изключенията е химическата индустрия, която на годишна база запазва ръст от 8.9% заради силните си месеци в началото на тази година, но сривът й през октомври спрямо септември е осезаем - 7.1%.

Световната криза засяга и текстилния сектор. Производството на платове намалява с 20.7% на годишна база, а на дрехи - със 7.7 на сто. Преди дни от сектора прогнозираха, че следващата година поръчките ще се свият с близо 40%.

Мнения Илия Келешев, председател на Българската камара по машиностроене Българското машиностроене ще усети много по-силно икономическата криза, отколкото останалите предприятия в Европа. Основните причини за това са две - намаляване на поръчките и понижаване на цената на изделията. Държавата трябва да окаже финансова подкрепа на бранша, за да може фирмите да задържат квалифицираните си кадри. Валентин Захариев, "Интертръст холдинг" Много вероятно е кризата да доведе до увеличаване на сивия сектор в икономиката. Затова е много важно държавата да увеличи данъчния и финансовия контрол в страната. Заплашени от съкращения, служителите ще предпочетат да не получават осигуровки няколко месеца, отколкото да загубят заплатата си. Важно е и самите фирми да преразгледат политиката си и да ограничат печалбите си колкото е възможно повече. Стефчо Колев, председател на Асоциацията на трикотажната примишленост Необходимо е да се преразгледа държавната политика в областта на обществените поръчки. При избора на изпълнители предимство трябва да се дава на българските фирми. Сега се знае, че много от процедурите са предварително договорени.