Да се въведе единен задължителен критерий при обявяване на лихвите по депозитите за по-лесна сравнимост на предложенията и ориентация на клиентите, препоръчват от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в секторен анализ на пазара на банкиране на дребно за периода от 2006 г. до средата на тази година. Препоръката е този общ критерий да бъде ефективен годишен лихвен процент или ефективна годишна лихва. Показателят би трябвало задължително да се посочва както при отправянето на офертата, така и в договорите за депозит, се казва в анализа на КЗК.

При изследването на пазара на банкиране на дребно е установено, че липсата на информация за ефективна годишна лихва не позволява сравнимост на предложенията на различните банки. Информацията за депозитите в рекламните съобщения е по-оскъдна в сравнение с тази за потребителските кредити, посочват още от комисията като един от проблемите. От там смятат, че би трябвало да се посочват коректно основни и сравними параметри на рекламираните продукти и услуги. Някои рекламни послания са неясни, объркващи и подвеждащи потребителя.

Като конкретни примери от антимонополния регулатор посочват бързо течащите надписи в телевизионните реклами с условията по офертата, които съдържат най-важното за клиента и в същото време той не може да се запознае с него, акцентирането върху един атрактивен параметър и неоповестяване на други не толкова привлекателни условия. Друг използван "похват" е рекламирането на изгодни лихвени равнища, които са подвеждащи за клиента и засягат в повечето случаи много малък период на депозита или кредита - промоционален срок. Заблуждаващи рекламни послания се наблюдават и при депозитите с растяща лихва - посочва се най-високият размер на лихвата, обикновено начисляван в края на периода. При депозитите с фиксирана доходност се обявява лихвен процент на годишна база, а не според срочността на депозита (три-, шест- или пък деветмесечен). От комисията са установили, че при сключването на договори за банкови услуги потребителите са уязвими поради големия обем поднесена по различен начин информация.

Сложността на финансовите продукти също може да затрудни избора на клиента и закупеният банков продукт да не е най-изгодният за него. Например банките не обясняват на достъпен език същността и разликата между фиксирана и плаваща лихва. Такава информация не се поднася достатъчно изчерпателно и в договорите за кредит. При жилищните ипотечни заеми липсата на задължение за обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) като реална цена на заема не позволява на клиента да направи преценка за избора на банка с най-изгодна оферта за продукт с идентични параметри, се посочва в анализа. От КЗК препоръчват да се въведе и ГПР за ипотечните кредити по примера на потребителските. От Асоциацията на банките в България не успяха да коментират дали биха се съобразили с препоръките, а от Българската народна банка заявиха, че това са въпроси, касаещи самите банки.