Задлъжнялостта на основните сини чипове, търгувани на Българската фондова борса, леко започва да се увеличава - няколко месеца след началото на глобалната криза. Това показва анализ на съотношението задължения към собствени средства на компаниите за периода септември 2007 и септември 2008 г., направен на база компаниите от индекса на 20-те най-големи и ликвидни компании от "Дневник 20".

Нивото на задлъжнялост вече се превръща според мнозина анализатори в основен критерий за оценка на дейността на една компания на фона на икономическата криза. Реално тя измести фокуса от способността на компаниите да генерират печалба върху възможността да обслужват задълженията си при падащи продажби. Свиването на реалната икономика на практика означава по-малки възможности на компаниите да използват капацитета си и да генерират значителни продажби. Това означава с по-малко оборотни средства да посрещат плащанията си. Преди година ръст на продажбите и печалбите от 30-40% беше обичаен. През второто тримесечие и най-вече през третото на 2008 г. ефектът от кризата удари именно ръста на печалбите на компаниите и в по-слаб аспект на продажбите. Анализаторите обаче очакват силата на ефект да се види най-ясно от началото на следващата година.

"Предходната 2007 беше годината на публичните предлагания и най-прозорливите компании успяха да привлекат значителни средства като капитал и сега могат да дишат по-спокойно в условията на криза", коментира Петър Василев, портфолио мениджър в "Алфа асет мениджмънт". "За останалите остава дълговото финансиране. Докато приходите на компаниите и икономиката растяха, това беше по-скоро позитивно, доколкото увеличаваше и бъдещите приходи и стойност на компанията. В условията на намаляващи продажби обаче на преден план вече излиза възможността на компанията да обслужва вече поетия дълг. Този риск е толкова по-голям, колкото по-ниска е рентабилността на съответната компания - тогава дори малък спад на приходите може да доведе до проблеми при плащанията", допълни Василев.

Анализът на компаниите в "Дневник 20" показа, че именно производствените компании са първите от реалната икономика, които отчитат по-рязък скок на задлъжнялостта още в края на септември. Следват ги инфраструктурните дружества, чийто ръст на показателя дълг спрямо собствен ресурс се увеличава над средното за индекса - 21% - 22% (виж таблицата). Под средното се представят компании от услугите, в случая представени от туристически дружества в индекса.

"Традиционно производствените компании работят с по-високи нива на дългосрочна задлъжнялост поради по-голямата нужда от инвестиции в дълготрайни активи в сравнение с компаниите от сектора на услугите", каза финансовият анализатор от "Карол" Васил Василев. От сектора на услугите сред най-задлъжнелите с дългосрочен дълг са компаниите от туристическия бранш, които през последните години изпитваха силна нужда от модернизиране на базата си с цел запазване на притока на туристи. "Такъв е случая с "Албена", чиито дългосрочни задължения към банки достигнаха 70% от всичките задължения на компанията и 25% от всичките й пасиви", допълни той.

По думите му другият бранш, който през последните години усвои значителни кредити, е пътностроителният, където увеличените обеми на работа са пряко свързани с покупката на нова техника. "Така например при "Холдинг Пътища" дългосрочните задължения към банки достигнаха 70% от всички задължения и над 50% от всички пасиви на дружеството", поясни анализаторът. С оглед големите обеми на усвоените кредити и възможното неизползване на част от производствения капацитет през следващата година това би могло да доведе до значителни ликвидни проблеми за някои от по-задлъжнелите компании, предупреди Васил Василев.

Според Петър Василев проблемът с ликвидността се изостря още повече, ако голямата част от привлечения ресурс е краткосрочен и рефинансирането му може да се окаже по-скъпо или дори невъзможно при затегнатата кредитна политика на банките.

Към края на септември сметките показват, че дружествата запазват добра текуща ликвидност, като текущите активи са достатъчни да посрещнат текущите задължения. Средният ръст на показателя за текуща ликвидност (текущи активи спрямо текущи задължения) се повишава средно с 16%, като в осредненото ниво не са включени финансовите и застрахователните компании в индекса заради съществените разлики в дейността им. Коефициентите при производствените дружества и тук са под средното ниво. Инфраструктурните компании се разминават в представянето си, като "Холдинг Пътища" постига по-висок ръст от средния, а "Трейс груп холд" понижава ликвидността си.Въпреки това Васил Василев предупреждава, че оптимизмът е излишен по отношение на текущата задлъжнялост. "Компаниите традиционно използват краткосрочен банков дълг, с който покриват ликвидните си "дупки" през годината, особено в случаите, когато дейността предполага по-голяма необходимост от оборотен капитал", заяви той. Според него тук отново сред изложените на по-висок риск се нареждат пътностроителните дружества, които получават плащанията си на дълги интервали, понякога до 9-12 месеца след извършването на строителните дейности. По думите му реална опасност съществува в случай, че основните краткосрочни кредитори в лицето на доставчиците на стоки и услуги изпитат от своя страна финансови и ликвидни проблеми и изискват погасяването на задълженията към тях в по-кратки от традиционните срокове. "В този смисъл като по-нискорискови могат да се разглеждат компаниите, които са предприели политика на поддържане на по-високи нива на ликвидни краткотрайни активи, каквито са паричните средства, с които биха могли да посрещнат евентуална промяна в политиката на основните си кредитори в лицето на доставчиците и банките", допълни той.