За разлика от земеделските производители в централноевропейските държави, които при влизането си в Европейския съюз преди четири години сравнително гладко преглътнаха негативите от конкурентния сблъсък със свръхсубсидираната селскостопанска продукция на старите страни членки, българските фермери преживяха две катастрофални години с множество фалити, и то във важни подотрасли от селското стопанство - животновъдство и зеленчукопроизводство.

Голяма част от проблемите за сектора бяха предизвикани след критичната 2007 г., когато сушата докара свръхдефицити от селскостопанска продукция и цените на хранителните стоки удариха небивали стойности. За да тушират проблемите, европейските правителства се задействаха мигновено и отпуснаха финансов ресурс за компенсация на фермерите. Дори румънските държавници, с които нашите непрекъснато се сравняваха, бяха предвидили извънредните разходи в бюджета си, които насочиха за компенсиране на животновъдите при покупка на фуражи.

В България не се случи нищо подобно и производителите бяха оставени да самооцеляват. Единственият отговор на политиците беше, че през 2007 г. в земеделието щели да се изсипят много евросубсидии и националният бюджет няма да лиши здравеопазването или образованието за сметка на допълнителни помощи за селското стопанство.

Проблемите в сектора се изостриха заради необмислената аграрна политика и невъзможността на земеделската администрация да мотивира необходимостта от "финансов резерв" за сектора през първата година от членството на страната в ЕС, който да се използва като буфер срещу евентуални кризи. Така в бюджета за 2007 г. тройната коалиция не заложи никакви национални доплащания за селското стопанство с обяснението, че през първата година от членството евросубсидиите се плащат от националния бюджет и всяко допълнително финансиране ще бъде извънреден разход, който не би могъл да бъде поет. Така, когато Европейската комисия одобри миналата есен извънредни директиви, даващи възможности на отделните правителства да подкрепят производителите и да компенсират разходите им за скъпи фуражи със средства от националните им бюджети, българската администрация остана пасивна. Фермерите взеха минимални обезщетения, само за напълно унищожените от сушата житни посеви, докато за млекопроизводителите нямаше и стотинка. Нито за изгорелия от сушата фураж, който повечето от тях сами произвеждат, нито като компенсации заради тройно поскъпналото зърно.

Гневът на производителите се изостри, когато министерството, отговорно да води политиката в земеделието, не предприе нищо за неутрализиране на негативния ефект от кризата. Малките и средните ферми започнаха да унищожават животните и да обявяват фалити. Така от 800-те хил. млечни крави, които статистиката отчиташе за цялата страна в началото на 2007 г., в началото на тази годна броят им беше спаднал до 500 хиляди.

Това отприщи народното недоволство и превърна 2008 г. в годината на фермерските протести. Първите бунтове започнаха в навечерието на новата година от млекопроизводителите, които поискаха поне 410 млн. лв., които да спасят отрасъла. С малки прекъсвания те изкараха първите три месеца от 2008 г. пред сградата на министерството на земеделието, но единственото, което получиха, бяха 45 млн. лв. от бюджета на фонд "Земеделие", предвидени за растениевъдство и животновъдство за цялата година. Вместо да обясни на стопаните, че други средства за сектора е невъзможно да бъдат преведени заради ограниченията в присъединителния договор на страната, бившият земеделски министър Нихат Кабил предприе сложни ходове да иска извънредно разрешение за държавна помощ от Европейската комисия.

Провалът му като министър беше очевиден и той беше свален от поста. Приемникът му Валери Цветанов предприе нескопосани опити да спаси сектора, които и до края на годината не дадоха видим резултат. Протестите продължаваха с пълна сила и така се стигна до есента, когато се надигнаха и зърнопроизводителите, провокирани от нежеланието на правителството да изплати обещаните им национални доплащания от 147 млн. лв. за обработваема площ. Средствата бяха записани "под черта" в бюджета за 2008 г. с условието да се изплатят при отчетен излишък. Кабинетът не само че не ги беше предвидил при преразпределението на излишъка, но беше твърде скептичен и за включването на подобни субсидии и в проектобюджета за 2009 г. Накрая вместо от излишъка министрите взеха компромисно решение да изцедят фонд "Земеделие" и да платят на арендатори, собственици на земя и млекари 207 млн. лв. от резервите на фонда.

Това предизвика последните бунтове от края на миналата седмица, защото секторът настояваше за 378 млн. лв., за да остане конкурентен на европейските си колеги. Над 600 трактора от цялата страна поеха пътя към София, като фермерите бяха решени да празнуват Коледа пред прозорците на Министерския съвет и парламента, докато държавата не одобри необходимия ресурс. Те припомниха на властта, че с исканите 389 млн. лв. ще покрият едва една трета от субсидиите, които получават старите страни членки. Фермерите направиха аналогия и с гръцките производители, които въпреки гарантираните им огромни държавни помощи също протестират заради икономическата криза и очакваните негативи за бизнеса им през 2009 г. Според тях, докато в южната съседка правителството обмисля нови преференции, включително и замразяване на плащанията по заемите на фермерите, в България това трудно би се случило. Затова и когато премиерът Сергей Станишев обеща преди два дни на протестиращите минимално увеличение на директните плащания за 2009 г., тракторите се върнаха по места. В очакване на кризата през 2009 г.