Едва ли е чудно, че регионалните борси преживяха най-тежката си година в сравнително кратката си история. След няколко години на рекорден ръст от по 50-100% нисколиквидните и слабо представителни икономически фондови пазари на Балканите се наредиха в челото на най-губещите през тази кризисна година.

Турбуленцията на световната финансова система принуди чуждестранните инвеститори да кешират каквито печалби имат на стремглаво развиващите се пазари в региона. При ниската ликвидност това повлече пазарите, а паниката на дребните инвеститори, влезли на пазарите в резултат на еуфорията от предходните години, допълнително подсили негативния слалом на борсите. Така те се разделят с 2008 г. със загуби от средно 70 на сто.

Паниката, заместила миналогодишната еуфория, най-осезаемо се усети през септември и октомври, когато индексите дори се разделяха с по 10% на ден. Това принуди редица пазари да предприемат незабавни мерки - административни и регулаторни, в опит да се успокоят страстите на инвеститорите. Румънската борса спря търговията за ден, а местното правителство отмени данъка върху капиталовите печалби през 2009 г. Борсата в Москва спира многократно търговията, като инвеститорите нямаха възможност да сключват сделки дори в рамките на два поредни дни.

Ефектът от кризата върху реалната икономика догодина и очакваното забавяне на икономическия ръст в региона допълнително вече се калкулира в цените на акциите, особено на тези, които зависят от потреблението в развитите страни, чийто ръст последните две тримесечия е негативен.

Въпреки това обаче ефектът "край на годината", макар и в по-скромен мащаб, не подмина и някои от борсите в региона. В опит на инвестиционните компании и банки да подсилят резултатите си те подкрепиха книжата. Така например пазарът в Белград отчете една от най-успешните си сесии през годината в края на миналата седмица, като основният индекс BELEX15 се изкачи с близо 7% в четвъртък.

Сривът на пазарите не попречи на региона да се събуди и за продължаващата вече няколко години консолидация на световните фондови пазари. Процесът настъпва все по-убедително сред разединените малки борси на Балканите, които започнаха малко по-малко да осъзнават, че регионът е значително по-привлекателен за чуждестранните инвеститори по-скоро като едно цяло.

Най-голяма крачка в тази посока направи Виенската фондова борса, която стана собственик на пазара в Любляна и ще придобие борсата в Прага. Виена вече е собственик на пазара в Будапеща. Макар и в по-слабо темпо към регионална консолидация се устреми и прекият конкурент на Виена - Варшава. Полският оператор успя да купи обаче само 25% от едната от украинските борси - Innex, и малък дял от тази в Букурещ.

Активно сътрудничество започнаха пазарите в Атина и Истанбул, но на база общ инвестиционен продукт - създаването на съвместен борсово търгуван фонд (ETF), с който да се сключват сделки и на двете борси.

Последното консолидационно съревнование за годината се очертава малката борса в Скопие, към която вече беше проявен интерес. Процесът обаче вероятно ще се разгърне значително догодина, когато се очаква Варшавската фондова борса да се сдобие с нов основен акционер, а борсата в Букурещ да направи първично публично предлагане.

Изменение (XII.2007-XII.2008)

София SOFIX -79.7%

Букурещ BET - 70.5%

Белград BELEX15 - 78.7%

Любляна SBI20 -68.6%

Варшава WIG20 -49.3%

Атина ATHEX20 -67.81%

Загреб CROBEX -66.4%