Фирмите почти нямат шанс за обезщетения

Фирмите почти нямат шанс за обезщетения

Фирмите почти нямат шанс за обезщетения
Българските предприятия, които търпят вреди заради спрените доставки на газ от Русия, почти нямат правни възможности да търсят компенсации от "Булгаргаз", обясниха юристи. Причината е, че в договорите на дружествата с доставчика и в Закона за енергетиката е предвидено, че "енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с природен газ". Отговорност може да се търси само в случаите, когато аварията, заради която е спряно подаването на газ, или дълготрайният недостиг, са настъпили по вина на доставчика.
Според адвокат Николай Кискинов от екипа по енергийно право на кантората "Пенков, Марков и партньори" този текст от Закона за енергетиката възпрепятства подаването на искове за вреди срещу "Булгаргаз". Настоящата ситуация може да се разглежда и като т.нар. непреодолима сила, тъй като е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, обясни той. Според Кискинов това ограничаване на отговорността на "Булгаргаз" произтича и от факта, че дружеството няма фактическа или правна възможност да реши проблема, тъй като няма алтернативни маршрути за доставка на газ до България.
Вече е в сила заповед на министъра на енергетиката Петър Димитров за въвеждане на ограничителен режим на доставките на газ и в нея са предвидени минимални количества за предприятията с непрекъснат цикъл на производство, за да не се стигне до авария или тежка повреда, но в нея липсват например заводите от циментовата промишленост, обясни Кискинов. Според него отделна хипотеза са фирмите, които твърдят, че подаването на газ им е спряно без предупреждение и от това са произтекли вреди за оборудването. Евентуално те биха могли да търсят обезщетение за вреди и за неизпълнение на договора, но трябва да се изследва фактическата ситуация за всеки конкретен случай, каза юристът. Той обясни, че договорите на български компании с "Булгаргаз", които познава, в повечето случаи не предвиждат арбитражна клауза. Така делата биха се гледали в съдилищата по общите правила на Гражданския процесуален кодекс. Клаузите на всяко споразумение са различни и те са търговска тайна. Според други експерти в някои от тях има текст, според който "Булгаргаз" не носи отговорност за спиране на доставките до 15 дни.
Според изпълнителния директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов големите предприятия са договорили с "Булгаргаз", че имат право да търсят компенсации при прекъсване на газоподаването и за половин ден. За мен има неизпълнение на търговски договор и трябва да се търсят неустойки, заяви той. Иванов подчерта, че има и външен път "Булгаргаз" да търси компенсации от руските доставчици, като евентуалното дело би се гледало в Международния търговски арбитраж в Париж или в този към Българската търговско-промишлена палата.
За дела на "Булгаргаз" срещу руските доставчици заговориха в сряда и президентът Георги Първанов, и премиерът Сергей Станишев. Вчера прессекретариатът на Първанов съобщи, че той е говорил с руския си колега Дмитрий Медведев и двамата са подчертали необходимостта от компенсиране на потребителите, засегнати от спрените доставки. Засега никой не се ангажира как ще стане това - в пари или количества газ.