Подобни оплаквания в последната година често може да се чуят на гишетата в управляващите дружества, в случаен разговор, по телефона в редакцията на "Дневник" или да се прочетат в специализираните финансови форуми. Те най-общо показват едно нещо - българският инвеститор разбра алтернативните форми на спестявания през последните години наполовина. Омаян от обещанията за висока и бърза доходност, дребният спестител не чу по-важното - че все пак тези инвестиции носят риск и че преди да инвестира, всеки трябва да прецени за себе се две основни неща: кога ще са му нужни парите и за каква цел. А последните две неща определят инвестиционния хоризонт, с който всеки вложител трябва да е наясно.

Една вече почти клиширана реклама на американски взаимен фонд гласи, че "ако на 20 години започнете да влагате във взаимен фонд по 100 долара на месец, то след 40, или когато вече се пенсионирате, ще имате 1 млн. спестени долара". Дали това е така всеки може каже, след като опита. Самата реклама ни подсказва обаче нещо друго - че колкото по-дълго държим парите си във взаимен фонд, толкова по-удовлетворени ще сме от тази инвестиция.

Инвестиционният хоризонт може да се определи, като се вземат предвид няколко фактора около инвеститора - възраст, толерантност към риска и за какво се спестява.

Ако сте млад и толерирате риска, вашите фондове са високорисковите и балансираните, които инвестират предимно в акции и високодоходни облигации. Тук обаче трябва да се има предвид трендът на пазара и все пак инвеститорът да има сериозна подготовка за това какво се случва или поне да се е консултирал обстойно със специалист. Обикновено краткосрочните вложители във фондове търсят бърза доходност. В периода от лятото на 2006 до есента на 2007 доста инвеститори в България удвоиха средствата си по този начин, като това беше и целта им. Тези обаче, които влязоха в края на 2007, избраха може би най-неподходящия момент. Обикновено за краткосрочен период се смята 1-2 до 3 години инвестиция, като е добре все пак вложителят да се замисли, когато залага на високорискови схеми за няколко неща - колко е нараснал пазарът през последните години и ако процентът е 90-100% или повече, явно моментът не е най-подходящият. И другото нещо е все пак търпението - ако е загубил значителна сума, по добре да не продава, ако няма спешна нужда от пари, и да се примири, че след няколко години все пак средствата му биха се възстановили. В краткосрочен период може да се заложи и на нискорисков фонд в облигации, който да даде малко по-добра доходност от банковия депозит. Практиката в България обаче показа, че за 2008 едва седем фонда излязоха на плюс, а само един би инфлацията, което означава, че само за 2008 срочният банков влог е бил по-добрият вариант.

Тук попадат всички видове фондове, като основната цел на вложителя е да разполага със спестяванията си в момент след 5, 10 или 20 години, а при някои и след пенсионна възраст. Обикновено дългосрочният период в най-голяма степен елиминира колебанията на пазара. Тоест, ако един човек е направил инвестиция в балансиран фонд в началото на 2007 г., в края й е бил 50% нагоре, а сега е толкова надолу, той не би трябвало да се чувства притеснен, ако инвестиционният му хоризонт е 10 години.

Ако спестявате за висшето образование на децата си или за къща, тип втори дом, след пенсионна възраст, то вашият хоризонт трябва да е дългосрочен, а заради по-малкия риск е добре да се изберат балансирани фондове с превес на облигации и нискорискови фондове предимно с ДЦК и сигурни корпоративни книжа.

Тази година отново се очертава като трудна за фондовете в акции и облигации. Очаквам паричните фондове отново да бъдат на фокус. Може да се прогнозира, че към края годината ще започне да се възстановява интересът към рисковите фондове. Интересът към фондовете в облигации вероятно също ще се повиши през тази година, като това ще бъде определено отново от нормализиране на капиталовите пазари.

Премерени през нивото на риска, натрупаните събития до момента и липсата на рационални аргументи за добро бъдеще подтикват масово към консервативния отговор. С оглед на изгубеното доверие го приемам за нормално. Личният ми фаворит обаче са рисковите фондове. Пазарът не се ръководи от общото масово мнение или от рационални аргументи. Причините за избора ми също се основават на резкия демараж и потенциала при този тип схеми.

Ако се ръководим от мнението на повечето икономисти, че световната икономика ще започне бавно да се възстановява през втората половина на 2009 г., а да функционира нормално през 2010 г., може да се очаква ръст на пазарите след средата на 2008 г., тъй като те се възстановяват 6 месеца по-рано. В този случай по-печеливши биха били фондовете в акции, но ако е необходимо повече време за възстановяване на реалния сектор, считаме, че печеливши биха били консервативните фондове.

---------