Не сме изпаднали в икономика на депресията, но имаме нужда от икономикс на депресията - разбирането, че традиционните фискални и монетарни лечения са неадекватни и ни трябват други, пише Пол Кругман в книгата The Return of Depression Economics and the Crisis of 2008. "Това не е депресия и се надявам да не се случи", казва Нобеловият лауреат за икономика. Според него спасителният пакет за САЩ трябва да е доста по-голям от одобрените досега суми. Колкото и големи да ни се виждат те.

За доста икономисти идеята за масирана финансова и фискална интервенция, част от кейнсианството, е спорна - влече несправедливост, спасява провинилите се и запазва неефективни структури и производства, които иначе рецесията ще помете. Но каква е алтернативата? Днес Джон Мейнард Кейнс е на мода. Защото липсата на финансови регулации и безхаберието към риска в условията на огромна ликвидност доведоха до най-голямата криза от Голямата депресия насам. И донякъде дискредитираха свободния пазар.

Според Кругман частният сектор днес е вклещен в ликвидна клопка, откъдето трудно ще излезе сам и бързо. Независимо колко е производителен и технологично развит. "За първи път от две поколения насам сривовете в търсенето - недостатъчни разходи на частния сектор за реализиране на неговия производствен потенциал, се превръщат в спирачки пред просперитета на голяма част от света."

Кругман е за правителствени разходи - най-вече инвестиции в инфраструктура, а не данъчни облекчения. Първите ще увеличат търсенето на стоки и труд, докато вторите населението най-вероятно ще спести. Банките трябва да продължат да кредитират, а регулацията да дойде след кризата. За съжаление на близкия хоризонт не лети нов балон за инвестиции. Той според Кругман би подкрепил донякъде излизането от кризата по аналогия с бума на ипотеки, който смени спукания мехур на пазара на високи технологии в края на 90-те.

Съвременната макроикономика е дете на Голямата депресия. След което хората привикват, че паричната политика (с регулиране на лихвите или увеличаване на паричната маса) съумява да изглажда гърбиците на икономическия цикъл. Както и с убеждението, че технологиите и глобализацията са фундаментални фактори зад икономическа активност. През 2003 г. Робърт Лукас, също Нобелов лауреат, казва: "Основният проблем с предотвратяването на депресията изглежда разрешен." Той не твърди, че периодите на спад и възход остават в историята. Просто смята, че икономическият цикъл е укротен и всякакви допълнителни усилия имат пренебрежима полезност за общественото благосъстояние.

Сривовете през последните десетилетия - от текила-кризата в Мексико през кризите на Латинска Америка, Азия и Русия, докараха на Long Term Capital Management, един от големите хедж фондове на Уолстрийт - се случват при реализацията на две заплахи. Първо, увеличаване на задлъжнялостта, като заетите суми се инвестират за по-голяма печалба (но и с по-голям риск), което може да разклати икономиката. Второ, ограничен арсенал на централните банки да влияят на този процес и икономиката като цяло. Останалото е "игра на доверие", там везните се накланят в една или друга посока. Сходни мерки претърпяват провал или помагат. Или краткосрочният положителен ефект загорчава в бъдеще. Може и обратното.

Често се правят паралели с хипотетичните ефекти от сегашния пакет за стимулиране на икономиката в САЩ и Япония през 90-те години на миналия век. Според Кругман Япония е ясен пример, че централната банка не е всесилна - нещо, което настоящият председател на Федералния резерв Бен Бернанке вече добре знае. Все пак без стабилизационните мерки Япония би затънала по-дълбоко към дъното. За Кругман програмите й се провалят, защото са недостатъчни като скорост и мащаб.

Предотвратяването на депресията излиза извън доброто и злото, казва той. Извън идеологията и обвиненията в социализъм. "Досегашните политики са загубили тяга. (...) Когато мисленето как да предотвратим депресията надделява, познатите правила не играят: доброто се превръща в зло, предпазливостта - в риск, а благоразумието - в глупост." Фискалната стабилност е ценност. Но ако цената е лавинообразна безработица и драконовско затягане на търсенето и потреблението, балансирането на бюджета пакости. Така е и с бързината и мащаба на мерките. В добри времена управляващите трябва внимателно да си мерят стъпките; сега всяко забавяне приближава икономиките към най-стръмното нанадолнище.

Миналата седмица дойде поредното сръчкване - този път от шефа на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан - страните не само да приемат спасителни планове, но да ускорят изпълнението. Финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър също прекара трудна седмица - както медиите писаха, самият той има нужда от спасителен план за плана си. Перипетиите около приемането на американската програма в Конгреса и хладната реакция на пазарите показаха, че идеите са едно, да ги продадеш на обществото - друго, и че колкото по-голяма е програмата, толкова по-трудно е да удовлетвориш всички заинтересувани страни.

Ключовото изречение в икономиката е, че няма безплатен обяд, напомня Кругман. Ресурсите са ограничени - ако искаш повече от нещо, трябва да се задоволиш с по-малко от друго; и няма придобивка без мъка. Икономиксът на депресията, или теориите какво трябва да направим това да не се случи, изследват ситуациите, където ИМА безплатен обяд, пише Кругман. Безплатният обяд е възстановяването на икономиката. Стига да знаем как да пуснем неизползваните ресурси в действие.

*Това е мислене за депресията, глупако

Авторът на рубриката е консултант по международно развитие, мнения може да изпращате на [email protected]