Добивът очаква по-добри времена

Добивът очаква по-добри времена

Добивът очаква по-добри времена
С известно забавяне във времето световната икономическа криза засегна и българската минна индустрия. Подготвените предприятия се оказаха малко, а изненаданите мениджъри - много. Цените на металите рязко обърнаха възходящия си тренд в средата на годината и медта, оловото и цинкът поевтиняха за броени месеци с около от 30 до 80%. Равносметката след това е един спрял рудник - "Рудметал", и множество с намалено производство, сред които  "Асарел Медет" и  "Елаците мед".  Единственият отрасъл, който засега запазва позициите си, е въгледобивът заради непазарния механизъм, по който се определят цените на твърдото гориво в страната. Процъфтяващ  през 2008 г. остана незаконният добив на инертни материали, пред който държавните органи се оказаха безсилни. В крайна сметка минният бранш посрещна годината със собствен антикризисен план, част от който беше подкрепен от държавните институции. При свитият кредитен ресурс единствената възможност пред добивните компании в новата пазарна конюнктура е да чакат по-добри времена.
Някъде по средата на икономическата веригата световното автомобилостроене изпадна в колапс, от който не е сигурно, че ще се събуди дори и след държавни инжекции. След себе си автоиндустрията повлече поддоставчиците си и доставчиците си от металургията. Те от своя страна спряха да търсят основната за производството им суровина - металите. Само за половин година цените на медта, оловото и цинка спаднаха със 70% според справка в "Блумбърг". Това от своя страна намали два пъти приходите на компаниите от минния бранш, които се принудиха не само да разработят антикризисни програми, но и да преминат към сериозна оптимизация на разходите си.
Първата стъпка, която дружествата направиха, е да се освободят от излишния персонал и да сведат инвестициите си
до технологичния минимум
Освен това се очаква предприятията да преминат към свиване на производството си средно от 30 до 50% само през тази година по данни на минната камара. Засега единственият спрял рудник е оловно-цинковият "Рудметал". Дружеството е отправило искане към икономическото министерство да не плаща концесионна такса за периода, през който не работи. От ведомството на Петър Димитров са подкрепили компанията и се очаква предложението им да се обсъди на поредното заседание на кабинета. В същото време минният бранш поиска от министерството да се намалят концесионните такси на всички предприятия със 70 на сто през следващите две години. Така ще може да се гарантира оцеляването на компаниите от добивната промишленост. Предложението беше отхвърлено от Министерството на икономиката и енергетиката с мотива, че не всички компании от бранша са губещи в момента. "Всеки случай е различен и отделните дружества са засегнати в по-малка или по-голяма степен от кризата", обясни Христо Казанджиев, директор на дирекция "Природни богатства и концесии" в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ).
От отделните подотрасли в минния бранш единствено
Предприятията от въгледобива
засега не са особено засегнати от кризата поради това, че производството им е основна суровина за производството на топлинна и електрическа енергия в страната. От Българската стопанска камара обаче предупреждават, че това е само "затишие преди буря", и с оглед на пазарните цени на горивата секторът е заплашен от сериозно сътресение. Мнението им беше подкрепено и от синдикатите, които препоръчаха в бранша да бъдат взети спешни мерки за предотвратяване на дестабилизацията. Представителите на минната камара внесоха предложение статутът за добива на въглища да намери своето отражение в закона за енергетиката и в енергийната стратегия на страната. Искането беше отхвърлено от министерството на икономиката с мотива, че намесването на още един нормативен акт в добивния сектор би усложнило много и без това тежката административна процедура в отрасъла.
Най-засегнати от световната криза са
Предприятията от рудодобива
Причина за това е, че цените на металите са достигнали нивата си отпреди пет години, но в същото време са нараснали разходите на отрасъла. Заплатите са се вдигнали с повече от два пъти, както и цената на електроенергията и материалите. "Световна практика в такъв случай е рудниците да се консервират, докато кризата отмине, и после отново да бъдат пуснати в експлоатация", обясни Лъчезар Цоцорков, председател на минно-геоложката камара. По думите му това обаче трябва да бъде много крайно решение, в случай че нищо друго не може да стабилизира предприятието. Най-засегнати от кризата в момента са малките компании, както и тези, които имат неблагоприятни минно-геоложки условия. "Повечето от мениджърите на добивни компании предпочетоха да раздават дивиденти, вместо да инвестират, когато цените на металите бяха високи, а фирмите работеха на печалба", обяснява тежките последици за бранша Цоцорков. По думите му в страната в сравнение с повечето рудници в света рудите са с по-ниско метално съдържание, производствените разходи са по-високи като цяло и това допълнително натоварва фирмите в бранша.
Сериозен проблем пред бранша остава
Отчуждаването на земите
за разширение на рудниците. Минните компании настояват тази процедура да бъде опростена, защото в много случаи собствениците на земи поставят много по-високи от реалните цени на терените, с което забавят изпълнението на инвестиционните планове на компаниите. Тази промяна можеше да бъде направена в Закона за подземните богатства в средата на лятото, но така и не беше включена. "Нашите експерти работят върху този проблем, но не трябва да забравяме и правата на собствениците на имотите, които също трябва да бъдат зачитани", обясни Христо Казанджиев. Допълнителна заплаха пред бранша според изпълнителния директор на "Мини Марица-изток" е разпределението на квотите на емисиите на парникови газове. По думите му ситуацията за въгледобивните предприятия допълнително се усложнява предвид изискванията за своевременно изграждане на пречиствателните съоръжения на топлоцентралите. От бранша поискаха да получат държавно финансиране за авансовото си  плащане за проектирането и изграждането на пречиствателни съоръжения на емисии в атмосферния въздух. По този начин компаниите биха могли да внесат проектите си навреме и да се включат в европрограмата "Конкурентоспособност". Икономическото министерство засега отхвърля тази възможност с аргумента, че тя може да бъде приета като държавна помощ. Като нерегламентирана помощ би могло да бъде прието и намаляването на концесионните такси, уверяват от ведомството.
Един от малкото подотрасли на добивната индустрия, който в момента остава незасегнат от кризата, е
Добивът на нерудни полезни изкопаеми
"Пред България се откриват възможности за нови пазари за минералните ни суровини, на които страната е богата", коментира ситуацията Люба Кожухарова, финансов директор на една от големите фирми в бранша - "Ватия".
По данни на минно-геоложката камара компаниите, които добиват строителни материали, са отчели минимум 20% спад на поръчките си през последните няколко месеца. Сериозен проблем пред сектора е забавеното плащане от клиентите им. От дружествата се надяват спадът в строителството да бъде компенсиран с изграждането на големи инфраструктурни обекти в страната. Представители на бранша обаче са скептични спрямо това, защото считат, че в България незаконният добив преди всичко на инертни и строителни материали е много голям, около една трета, което означава, че тези компании ще печелят поръчките на изпълнителите по програмите.
Почти липсват поръчки и в геологопроучвателния сектор. От бранша прогнозират, че тези услуги ще намалеят с около 30% през тази година. "Проблем за нас е и междуфирмената задлъжнялост", обяснява Живко Сариев, изпълнителен директор на "Геосервизинженеринг". По думите му предприятието получава суми над 250 хил. лв. от изпълнени договори, като един от големите длъжници на предприятието се явява държавата по обществени поръчки.
Сериозен проблем пред бранша е
Липсата на достатъчно административен капацитет който да се занимава с проблемите на компаниите от сектора.
"В министерствата са ангажирани малко хора с раздаването и следенето на концесионните договори, което може да означава само, че държавата не иска да управлява своето развитие", категоричен е председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. По думите лошото е, че не се знае кой е стопанин на този отрасъл, защото управлението му е разпределено между три министерства - на икономиката, на околната среда и водите и на благоустройството. На същото мнение са и от минната камара, като предлагат да бъде създадена минна агенция, която да се занимава с възлагането на концесии и тяхното управление. Липсата на единен орган  не е толкова сериозен проблем, колкото браншът изтъква, от своя страна счита Христо Казанджиев. "Световната практика показва, че има държави, където успешно се работи и по двете системи", обяснява експертът. Според него във всички случаи трябва да се спазват правила и процедури, които са залегнали в законодателството на страната и няма значение дали ги следват едно, две или повече ведомства.
По прогнозите на стопанската камара кризата у нас може да приключи най-рано през 2012 г. През това време добивният сектор заедно с държавата трябва да реши каква политика ще се води в бранша. Нерешени остават въпросите как може да бъдат ускорени административните процедури при предоставянето на концесии, доколко е ефективна едновременната работа на три министерства в бранша и по какъв начин мините ще могат да изпълнят екологичните изисквания на Европейския съюз.

Минната промишленост включва  рудодобива, въгледобива, добива на скални и облицовъчни материали, както и геологопроучвателния сектор. По-големите компании в бранша са медодобивните дружества "Асарел Медет" и "Елаците мед", оловно-цинковите "Горубсо - Златоград", "Горубсо - Лъки", "Горубсо - Мадан", златната мина в Челопеч на Канадската компания "Дънди прешъс металс", както и потенциалният златен рудник на "Горубсо - Кърджали". Най-голямото въгледобивно предприятие в България е "Мини Марица-изток", в което се произвеждат над 90% от въглищата в страната. Други по-големи въгледобивни предприятия са мини "Бобов  дол", "Станянци", "Бели брег", "Чукурово", "Перник", които са собственост на  контролираната от Христо Ковачки "Минна компания". Освен това по-малки предприятия са "Руен холдинг", "Въглища Перник" и рудник "Миньор". Отрасълът на скалнооблицовачните компании обхваща толкова много дружества, че те трудно могат да бъдат изброени.