Американски губернатори отказват правителствената помощ
Редица американски губернатори републиканци заявиха готовността си да се откажат от част от средствата, предвидени за щатите им от плана за стимулиране на икономиката на САЩ на стойност 787 млрд. долара.
Причината за това решение са трудностите с дългосрочното изпълнение на плана.
| "Например, ако вземем пари за подкрепа на безработните сега със съзнанието, че планът на президентската администрация ще трае две години, след този срок ние ще трябва да продължим да из-вършваме тези плащания", е заявил в интервю за CNN губернаторът на Мисисипи Хейли Барбър. |
За да продължим да обслужваме плащанията, ще трябва да повишим данъците след две години, а това не устройва губернаторите. Подобни опасения изказаха губернаторите на Айдахо, Аляска, Южна Каролина и Луизиана.
"Тези 100 млн. долара, които ще получим от федералния бюджет са временни средства, които ще наложат и спешна промяна на трудовото ни законодателство", е заявил губернаторът на Луизиана Боби Джиндал.
На 17 февруари президентът Обама подписа закон за стимулиране на американската икономика на стойност 787 млрд. долара, официално наречен Акт за възстановяване на икономиката и реинвестиране.
Антикризисната програма предполага отделянето на 282 млрд. долара за понижаване на данъците. Президентската администрация очаква планът да позволи съживяване на икономиката и създаването на 4 млн. нови работни места.
Независимо, че в САЩ действа федерален закон, гарантиращ на гражданите изплащане на застраховка, той не постановява единна система за разчитането на паричното й изражение.
Средният американски безработен получава от държавата между $94 до $610 на седмица, в зависимост от размера на заработката му преди загубването на работата и регионът, където живее.
Безработният, получаващ помощи дължи данък върху тази сума, трябва регулярно да се отчита за опитите си да намери работа, а и като правило обезщетенията се получават в рамките на 6 месеца и две седмици, след първоначалното подаване на заявките в американските бюра по труда.
Обаче, изплащаните застраховки не са еднакви в различните щати, а размерът им не гарантира на американците безметежно съществуване, а само облекчават финансовите трудности.
| Институтът по икономическа политика на САЩ - Economic Policy Insitute обработва статистически подобни данни, според които най-ниската застраховка срещу безработица се изплаща в Калифорния. Безработен от щата без семейство и деца, който до момента на загубването на работата си е получавал минималната работна заплата за страната - $5.15 на час, може да разчита на $94 на седмица като застраховка. Негов съотечественик, живеещ в "по-щедрия" щат Вирджиния, получава седмично $147 при аналогичните условия. Ако същият калифорнийски безработен е получавал $24 на час, седмичната му застраховка поради безработица ще е $496 на седмица. "Най-стиснатият" щата за категорията работници с доход от $24 на час, отпуска при безработица $190 на седмица. Семейство с пет деца и неработеща съпруга получава $450 на седмица в Роуд Айлънд при условие, че главата на семейството е заработвал $15 на час до загубване на работата си. Това е и най-високата застраховка за многодетно семейство и доход от $15 на час, който е средният за страната. Най-ниската ($190 на седмица) съответно е в Алабама. Интересното е, че броят на членовете на семейството не винаги влияе върху размера на застраховката срещу безработица. Например безработен от Арканзас с доход от $15 на час докато е имал работно място, получава на седмица по $300 ако е сам. Точно толкова получава и ако е многодетен родител. Като правило - колкото е по-висока надницата, толкова по-висока е застраховката срещу безработица. Разбира се и при това положение има изключения - приход от над $24 на час (а в Масачузетс - $25.75 ), не влияе върху размера на премията, въпреки, че тази категория работещи плаща и най-високата ставка. (на практика американците с такъв доход имат достатъчно спестявания и приходи от инвестиции, за да изкарат без застраховка до намирането на работа). Програмата по изплащането на застраховки поради безработица в страната действа от 1935 година. Основно условие за получаването й е загубването на работата да не е по вина на работника. Типичен пример - съкращаване на персонала, фалит и т.н. Хората, които са напуснали по свое желание нямат право на застраховка. |