Източна Европа опъва нервите на финансовите пазари

През последните седмици икономическата ситуация в Източна Европа се превърна в основна тема на финансовите пазари по света. Опасенията, че регионът може да се окаже високорисковият ипотечен пазар на Европа, ескалираха след доклад на "Муудис". В него рейтинговата агенция предупреди, че може масово да понижава кредитните оценки на западноевропейски банки заради бизнеса им в Източна Европа.
Предупреждението шокира инвеститорите, тъй като по данни на "Дейли телеграф" европейските банки имат около 1.5 трлн. долара инвестиции в региона. В същото време обаче отделни анализатори и представители на бизнеса открито заявиха, че тези опасения са преувеличени.
След публикуването на доклада на "Муудис" валутите на страните от Централна и Източна Европа се обезцениха рязко, а премиите по застраховки срещу банкрут(CDS) на страните от региона тръгнаха нагоре.
Отслабването на източноевропейските валути беше посочено като една от основните опасности пред западните банки. В такива условия изплащането на ипотеки и потребителски заеми в страни като Полша, Чехия или Румъния, които са били изтеглени в чужда валута, започва да става по-трудно и може да доведе до загуби за местните банки, а оттам - и за чуждестранните им собственици. Според много анализатори избухването на ипотечна криза в Източна Европа е малко вероятно заради по-стриктните правила на банките за отпускане на кредити, но други като икономиста Кенет Рогоф предупредиха, че проблемите на кредитните пазари в региона може да предизвикат ефекта на доминото. "Международните кредитни пазари са свързани и лавинообразна кредитна криза в Източна Европа би могла да се отрази дори на общинските облигации на Ню Йорк", каза Рогов пред "Интернешънъл хералд трибюн". "Много е просто - Източна Европа се превърна в европейската версия на американския рисков ипотечен пазар", коментира пред вестника Робърт Бруска от FAO Economics.
"Най-голямата слабост е във финансовата система на района, която комбинира зле управлявани местни банки със слабо надзиравани клонове на западните. В годините на бум тази система се нагълта с кредити от чужбина, довели до огромни дефицити по текущите сметки. Сега и двете групи банки имат набъбващи лоши кредити - резултат от безразсъдно раздаване на заеми, често в чуждестранна валута", писа наскоро "Икономист" в материал със заглавие "Аржентина на Дунава", в който се отделя внимание и на България.
По данни на китайската информационна агенция "Синхуа" през 2007 г. Източна Европа е изместила Азия като най-голям магнит за чуждестранни инвестиции в развиващите се пазари, привличайки 365 млрд. долара за този период. Пред "Уолстрийт джърнъл" шефът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Томас Миров заяви, че е възможно кризата да обезсмисли последните 20-години на икономически реформи в региона. Управляваната от Миров организация за първи път от 10 години отчете финансова загуба, която обясни с обезценяването на инвестициите, които има в Източна Европа. Подобни предупреждения дойдоха и от шефа на Световната банка Робърт Зелик.
Повечето съседни на България страни вече поискаха финансова помощ - Сърбия например обяви, че може да предоговори споразумението си с Международния валутен фонд за допълнителни 2 млрд. евро, а Румъния седна на масата за преговори с Европейската комисия. От помощта на МВФ се възползва и Турция.
Но не всички анализатори са толкова черногледи за изпитанията пред източноевропейските икономики. Опасенията за срив на банките и икономиките в Източна Европа са силно преувеличени, заяви преди дни икономистът на UBS Джонатан Андерсън, цитиран от "Блумбърг". "На практика няма промяна в ситуацията в региона", заяви Андерсън, според когото подобни твърдения се базират колкото на анализ, толкова и на преувеличаване на фактите. Според швейцарската банка България е една от страните, които имат най-големи задължения за погасяване като процент от БВП през следващите 12 месеца. В същото положение са Латвия и Естония, докато задълженията на Турция и Русия са в по-малък размер.