Кризата започна в Америка, но вероятно в Европа ще се превърне в катастрофа. Висш държавен служител ми сподели миналата седмица, че ситуацията в момента му напомня кризата от началото на 90-те години, когато европейските държави една след друга се оказваха мишена за спекулантите - нещо, което в крайна сметка извади Великобритания и Италия от валутния механизъм ERM. В условията на валутен съюз вече не е възможно да играеш срещу отделни валути. Но благодарение на кредитните суапове можеш да залагаш на разпадането на еврозоната. Миналата седмица например спекулантите залагаха на фалит на Ирландия, което затруднява страната в изплащането на своите дългове и може да се превърне в прогноза, която става реалност под собствената си тежест.

Но Ирландия не е най-голямата опасност за еврозоната. Ако страната обяви фалит, останалите членки на съюза ще се притекат на помощ. Дори и германците изразиха готовност за това. Много по-голям риск се крие в Централна и Източна Европа. Опасността от финансов срив в региона е най-важният проблем, с който Европейският съюз трябва да се справи на този етап. Кризата удари страните в този регион толкова силно заради две основни грешки, направени от местните правителства. Първата беше, че се насърчават ипотечните кредити, отпускани в чуждестранни валути. В Унгария почти всеки жилищен заем се отпуска в чужда валута, основно в швейцарски франкове. Изборът на швейцарската валута е буквално абсурден и доказателство за икономическа неграмотност. Много по-удачно би било предпочитание към еврото, защото рано или късно Унгария ще стане част от еврозоната. Но тя със сигурност няма да стане част от Швейцария. А всички пари, които унгарските домакинства спестиха от ниските лихви по заемите във франкове, вече са унищожени заради поскъпването на швейцарската валута.

Втората грешка има директна връзка с първата. Новите членки на ЕС считаха присъединяването към еврозоната за доброволно. Когато те се включиха в ЕС, те се съгласиха и да приемат еврото като основна валута. Само Великобритания и Дания имат възможност да решат сами дали искат да участват във валутния съюз. Разбира се, новите членки в ЕС не бяха задължени веднага да влязат в еврозоната, но бяха задължени да осъществяват политика, която е съобразена с присъединяването им в бъдеще. Ако се бяха насочили към такава политика, почти всички от тях вече щяха да са членки на съюза и Словения и Словакия са пример за това. И двете страни сега са в безопасност. Решението на останалите страни да отложат провеждането на такава политика се оказа истинско бедствие за финансовата им стабилност. А когато се сблъскаш с криза от този мащаб, със сигурност не искаш да си оставена в периферията на еврозоната малка отворена икономика с нестабилна валута и много недоминирани в швейцарски франкове ипотеки.

Страните от Централна и Източна Европа постъпиха правилно, като позволиха банките им да са собственост на западни банки. Австрийските банки са най-активни в този регион - техните инвестиции в Източна Европа представляват 80% от австрийския брутен вътрешен продукт. Така че, ако унгарските домакинства не могат да плащат, това няма да удари Унгария, а Австрия. Италия и Швеция също имат значителни експозиции в региона. Ето защо криза в Централна и Източна Европа е важно събитие за еврозоната и членките на съюза не трябва да се отнасят към този проблем като към чужд, защото той е техен.

Какви са възможностите? Естествено ЕС може да предостави финансова помощ чрез Международния валутен фонд, но не е сигурно, че това ще предотврати криза в платежните баланси на страните от региона. И ако местните валути продължат да се обезценяват, броят на необслужените ипотеки само ще продължи да расте. Ще трябва ли да се помага и на хората, които губят жилищата си?

Според мен най-разумното решение на тези проблеми е въвеждане на еврото възможно най-бързо - няма нужда да се отлага за утре. Нужно ще е да се изготви отделна стратегия за всяка страна, съобразена с нейните възможности - с конкретна дата на присъединяване и обменен курс, при който ще се извърши смяната на валутата.

Очевидно, за да се случи това, трябва да се премахнат някои от маастрихтските критерии. Най-нелогичният от тях е този за инфлацията, който се формира на база средната инфлация в трите страни от еврозоната с най-малък ръст на потребителските цени. Скоро обаче няма да говорим за инфлация, а за дефлация, а кандидатите ще са изправени пред абсурдната ситуация да се стремят към дефлация, за да влязат в еврозоната. Този критерий е не само безумие, той е в противоречие с европейските директиви. Тъй като според тях ценовата стабилност е основна цел, стремежът към дефлация очевидно им противоречи. Същото се отнася и за изпитателния срок, през който местната валута се движи във фиксиран коридор спрямо еврото. Това е едва ли не покана към спекулантите да атакуват тази валута и цялата икономика. Така че тези критерии противоречат на идеята за икономическа стабилност. Те трябва да се обявят за невалидни и да не служат като бюрократична пречка за приемането на една страна в еврозоната в условията на сегашната криза.

Европейският съюз ще трябва да плати, в случай че най-лошото се случи. Това е похвално, но най-вероятно няма да реши проблема, особено ако кризата продължи да се разпространява. Безотговорно ще е да се предостави финансова помощ, без да се изисква присъединяване към еврозоната в замяна. Евроизацията е правилното решение.

*Заглавието е на редакцията. Волфганг Мюнхау е колумнист на "Файненшъл таймс"