Неликвидни компании имат интерес към запазване на борсовия си статут
Много от застрашените от делистване неликвидни компании са потърсили съдействието на Българска фондова борса (БФБ) за стъпките, които трябва да направят, за да запазят статута си на дружества, търгувани на регулиран пазара. Това каза изпълнителният директор на борсата Бистра Илкова при откриването на дускусията между БФБ, инвестиционната общност и представители на емитентите в лицето на асоциациите за връзка с инвеститорите и Асоциацията на индустриалния капитал по темата за прочистването на пазара от "заспали компании" днес.
По думите на Илкова последните една две седмици много компании са се обърнали към борсата за съвет, като тя ги е насочила за съдействие и към инвестиционните посредници.
Не е яско колко точно са тези компании, но заплашени от делистване са над 200 български публични дружества, заради новите изисквания за ликвидност на БФБ, които ще влязат в сила от 1 юли 2009 г. Според новите условия компаниите трябва да имат поне 4000 хил. лв. средномесечен оборот и 5 сделки средно месечно през последните три месеца. Ако не, те ще бъдат поставени под наблюдение за срок от три месеца и ако след изтичането на наблюдението не отговарят на тези изисквания борсата ще спре търговията с тях като прекрати регистрацията им на пазара. Ако обаче междувременно бъдат сключени сделките с тези компании или те наемат инвестиционен посредник на договор като маркет мейкър, борсата ще запази статута им.
По-голяма част от инвестиционната общност и емитентите като цяло изразиха съгласие с идеята за прочистване на българския фондов пазар от компании, които са "квазипублични".
Остър дискусия обаче остават въпросите със защитата правата на миноритарните акционерите и разкриването на информация относно сделките с акциите на тези компании веднъж след като вече не се търгуват на регулиран пазар.
Ако компаниите действително бъдат делистнати вероятно ще отпадне задължението за инвестиционните посредници да разкриват информация за всяка сделка, сключена с акции на тези дружества нa извънрегулиран пазар, където единствено ще могат да се търгуват те. Това следва от разпоредбите на Закона за пазарите на финансови инструменти, които задължава посредниците за разкриват такава информация само ако става въпрос за книжа "допуснати за търговия на регулиран пазар". Такъв пазар в България за момента е само БФБ.
Допълнително, за да се стимулира по-добра защита на миноритарните акционери, каквито са и институционалните инвеститори в лицето на пенсионни и взаимни фондове, общността предложи да се направят законодателни промени позволяващи облекчения в процедурите по отписване от публичния регистър и някаква форма на принудително търгово предложение, чрез което тези инвеститори да излязат от вложенията си, за да не нарушат пък регулациите относно техните инвестиции.
Димана Ранкова, зам. председател и ръководещ "Инвестиционен надзор" в Комисията за финансов надзор поясни, че БФБ има пълното право да реши как да структурира сегментите си на търговия и какви критерии за ликвидност да заложи, но ситуацията с делистването на компании ще постави пазара в "абсурдния дисбаланс" на него да има публични, но нелиствани компании. Затова тези промени в правилата на БФБ би било добре да бъдат съчетани с промени в законодателството, допълни Ранкова.