Производителите на електроника, които станаха символ на японското следвоенно икономическо чудо се оказаха сред най-засегнатите от икономическата криза.

За да се разбере проблема, с който се сблъскват японските компании от сектора е достатъчно да се погледне в който и да е голям магазин в токийския район Акихабара – световната столица на битовата електроника. Там продават мобилни телефони деветте местни производители. В отдела за битова техника пет от тях продават от прахосмукачки до сокоизтисквачки.

А три в същото време са доставчици и на самите ескаватори, монтирани в магазина. Иначе казано на пазара на японската битова техника работят прекалено много компании, които се занимават с производството на прекалено голяма гама продукция, като артикулите при всички тях се препокриват, пише в обширен коментар "Економист".

Тази "супермаркетна" стратегия, при която дружествата пускат пипалата си в множество области, работеше добре във време на невероятния икономически бум в периода от 1960 – 1990 г.

Електронните устройства с етикет "Произведено в Япония" завоюваха палмата на първенството по качество и попътно поставиха кръст на електронната индустрия в САЩ. Потребителите в Япония а и по целия свят ги разграбваха като горещи пирожки, като в резултат на това Токио имаше огромен търговски излишък и напрегнати търговски отношения с останалия свят.

Компаниите от сектора ставаха все по-големи, като сега имат до 500 афилирани дружества – от ресторанти до турагенции.

Всичко това можеше да продължи, ако глобалната рецесия не беше открила дълбочинните проблеми в сектора.

Търсенето на битова техника се срина катастрофално. Силната йена сдържа износа. Само за последната година японската валута се покачи с 67% спрямо британския паунд и с 75 на сто спрямо южнокорейския вон.

Така че експортноориентираните стоки, които надхвърлят 50% от продажбите на някои японски компании стават все по-скъпи за чуждите пазари. При това цените на комплектуващите компоненти бързо падат, обемът на ненатоварените мощности се увеличава, а маржът става все по-малък.

Ако само преди три месеца секторът очакваше печалби, то в момента японските гиганти на битовата електроника очакват огромни загуби. Sony съобщи вече, че очаква за годината оперативни загуби от 260 млрд. йени (2.6 млрд. долара), а уелският й шеф Хауърд Стрингър отчаяно се опитва да преодолее вътрешната съпротива и да преструктурира бизнеса.

Опитите му, датиращи още от назначаването му през 2005 година да разпродаде всички непрофилни активи и да остави без работа над 16 хил. служители срещат силно недоволство.

Преди месец Стрингър заяви, че "приемането на тези крайно неприятни решения трябва да стане изключително бързо в името на оцеляването". Аналогична е ситуацията и при основните конкуренти. Очаква се Panasonic да обяви чиста загуба от 380 млрд. йени за финансовата 2008 г.

Hitachi и Toshiba, които произвеждат от ядрени реактори до тостери изпитаха критичен удар вследствие на спада в продажбите на микрочипове.

Очакваните от тях загуби са за 700 и 280 млрд. йени съответно. Sharp, NEC и Fujitsu също очакват загуби. Един от признаците за това е призива на ръководството на Fujitsu неотдавна да призоват своите служители, които само в Япония са над 100 хил., да купуват собствената си продукция.

През миналата седмица акциите на Hitachi и NEC се понижиха до най-ниското за последните 30 години ниво. Всичко това принуди електронните гиганти да действат бързо – всички те единодушно обявиха съкращаването на работни места и закриване на предприятия, като направиха това по нехарактерен за корпоративна Япония краен начин, коментира изданието.

Топ-мениджмънтът на тези дружества отдавна знаеше, че компаниите им са в критично състояние, но подобно на Стрингър се сблъскваха със силна съпротива на всякакви промени.

Затова неохотно се отказваха от проекти и съкращаваха непечеливши подразделения. Допълнително самурайската етика изисква да се сражават до трагичен и благороден края, но да не се предават (последното в превод на корпоративен език означава поглъщане).

Първите признаци на промените се появиха през декември миналата година, когато Panasonic реши да придобие мажоритарния пакет в Sanyo Electric за около 9 млрд. долара.

Panasonic получава от Sanyo печеливши технологии за производството на соларни батерии, но ще трябва да се освободи от много странични и крайно губещи дейности.

Вместо консолидация компаниите се придържат към стратегията на "вътрешни сливания и поглъщания", съгласно която някои подразделения се продават на чужди компании или се закриват.

В резултат на това компаниите от сектора намаляват диверсифицираните си производства. Sony, която се съсредоточава в медийните технологии, продаде подразделението си за микросхеми Cell на Toshiba, която е специализирана основно в полупроводниците. Sharp и Pioneer обявиха алианс, чиято цел е да обединят технологиите си за производство на устройства с течни кристали.