Предстоящата среща на Г20 е събитие, което или ще се прочуе или ще се провали. Докато лидерите от срещата не излязат с мерки, които да подпомогнат по-малко развитите страни, които са по-уязвими от богатите, пазарите ще продължат да търпят загуби. Точно както се случи преди месец. Тогава финансовият министър на САЩ Тим Гайтнър не успя да представи мерки, които да спасят американската банкова система.

Кризата се различава от всички останали до сега. По време на Великата депресия властите се обединиха и действаха заедно за да защитят финансовата система от колапс.

Този път след краха на Lehman Brothers през септември миналата година, системата се срути. От тогава финансовия свят съществува благодарение на подаяния. Европа и САЩ се наеха да гарантират единствено, че друга финансова институция няма да последва съдбата на Lehman Brothers.

Това обещание обаче доведе до обратна реакция – много страни от Източна Европа до Латинска Америка, Африка и Югоизтоична Азия не можеха да дадат такива гаранции. В резултат капиталът избяга от периферията към центъра. Потокът беше насърчен от националните финансови регулатори, които окуражаваха банките да репатрират капитала си.

В периферните страни, валутите се понижиха, лихвите нараснаха, както и застраховките върху облигациите. Когато се пише историята това ще бъде отразено така: За разлика от Великата депресия – протекционизма взе връх над търговията.

Институции като Международния валутен фонд се сблъскват с една нова задача: да защитят периферните страни от бурята, родена в развития свят. Световните институции до сега бяха използвани да работят заедно с правителствата. Сега те ще трябва да се справят с колапса на частния сектор.

Ако обаче се провалят с тази си задача, периферните икономики ще пострадат доста повече от тези в центъра, тъй като те са по-бедни и много по-зависими от стоките, отколкото развития свят. През 2009 г. те трябва имат да изплатят 1.44 млрд. долара банкови заеми. Те няма как да се издължат без чуждестранна помощ.

Премиерът на Великобритания Гордън Браун схвана проблема и призова Г20 да го обсъди. Още повече, че вече се очертават различия в разрешаването на проблема.

САЩ например осъзнаха, че колапса на кредитния пазар може да бъде преодолян само с използването на държавна помощ до край. Германия пък, пазейки още болезнените спомени от хиперинфлацията през 20-те години на миналия век, не е склонна да поставя основите на бъдеща инфлация.

И двете позиции се отстояват твърдо. Тази полемика обаче застрашава да разруши срещата.

Все пак не е невъзможно да се намери обща позиция. Вместо да се поставят универсални цели е достатъчни да се стигне до единодушие, че периферните страни се нуждаят от помощ за да се защитят финансовите им системи.

Това е в интерес на всички. Ако периферните икономики бъдат оставени да рухнат, развитите страни също ще бъдат засегнати.

До като ситуацията не се промени срещите на Г20 все пак ще произвеждат някои конкретни резултати: бюджетите, отпускани от Международния валутен фонд се очаква да се удвояват, използвайки основно механизмите на "нови споразумения за заем".

Това ще бъде достатъчно за МВФ да помогне на някои определени страни, но няма да предложи системно разрешение за по-малко развитите страни. Разрешение може лесно да бъде намерено в резервния актив на МВФ - т.нар. специални права на тираж. Това е кошницата от валути, известна като SDR и включваща щатския долар, еврото, йената и британския паунд.

Страните, които могат да създадат свои собствени пари нямат нужда от SDR, но периферните имат. Богатите страни следователно трябва да предоставят помощ на нациите, които мат нужда.

Получателите трябва да плащат на МВФ много ниска лихва. Те имат свободата да използват собствените си средства както преценят, но ще трябва да бъдат контролирани за начина, по който използват отпуснатите средства.

В допълнение всяка година, докато трае рецесията, трябва да има голямо емитиране на специални права на тираж от около 250 млрд. долара. Прекалено късно е това да бъде обсъждано на срещата на 2 април. Ако обаче американският президент Барак Обама го постави на дневен ред и бъде подкрепен от останалите, може да превърне срещата в огромен успех.